Главата го заболя от толкова въпроси.
Хванали се за ръце, влюбените пънкари слязоха на Уестминстър. Двете стари моми имаха такъв вид, сякаш бяха благодарни, че са оцелели от особено страшна епидемия.
Макар че беше прочел писанието за тамплиерите, Ланг все още знаеше твърде малко. Докато работеше в Агенцията, той беше научил, че онова, което не знаеш, не е опасно. Класически пример беше решението на Кенеди да задържи въздушната подкрепа, без да знае, че войската вече е стигнала до брега на Залива на прасетата. Сигурно ветераните от онзи пълен провал мислеха, че онова, което не знаеш, не може да ти навреди.
Един от девизите на Агенцията беше „Проучи всичко за проблема, реши какъв ще бъде желаният резултат, формулирай план, с който да го постигнеш, и действай“.
Разбира се. Няма нищо невъзможно за онзи, на когото не се налага да го прави.
Ланг разполагаше само с част от необходимата му информация. Знаеше, че някаква организация, вероятно с историческо минало, го иска мъртъв като Джанет и Джеф. Желаният резултат беше да накара копелетата да съжаляват, че са чували за Ланг Райли.
Все още не беше направил най-трудното — да формулира план. Време беше да „проучи“ положението и да започне отначало. Без да разбере какво представлява „Пегас“, нямаше да може да си разчисти сметките с тях. Трябваше да разбере дали „Пегас“ наистина е свързана с тамплиерите.
Трудна задача.
Ланг не беше особено религиозен, вероятно защото като дете го измъкваха от леглото всяка сутрин в неделя и го принуждаваха да прекарва един час на най-неудобната пейка в цялата епископална църква. Разбира се, беше твърде малък, за да се съпротивлява. При скромните му познания не си спомняше да е чувал, че Христос е бил женен, още по-малко да е оцелял след разпъването на кръста, както пишеше в една от забележките си доктор Уолф.
Средновековни религиозни ордени в двадесет и първи век? Изключително странно.
Проучване на въпроса.
Дотук имаше повече въпроси, отколкото отговори.
Например откъде знаеха, че трябва да отидат в апартамента на Джейкъб? Ланг беше повече от сигурен, че не го бяха проследили до Темпъл Бар или от Оксфорд. Но тогава как бяха разбрали? Какво беше казал Шерлок Холмс? Нещо от сорта — ако елиминираш всички възможни решения, остава само невъзможното. Беше невъзможно някой да е открил връзката му с Джейкъб чрез служебното досие.
Следователно какъв беше отговорът?
Ланг разсъждаваше в тази насока, когато тръгна да поднови старо познанство, което нямаше как да фигурира в никое служебно досие.
Той погледна часовника си, докато се качваше по стъпалата към улицата. Часът беше девет и петнадесет, а в Атланта — четири. Когато се беше обадил от Рим в кантората си, Сара беше споменала за Чен — клиент, на когото Ланг се беше обадил от обществения телефон във фоайето на сградата, където живееше. Тъй като ченгетата бяха в кантората, тя не можа да произнесе думите „телефонен автомат“, но това беше единствената причина да спомене клиент отпреди четири-пет години.
Ланг се обади от метростанцията, защото беше по-лесно, отколкото да го свържат през говорещ италиански оператор.
— Сара, помниш ли господин Чен? — попита той и затвори.
Ако можеха да проследят разговора, това би означавало, че технологиите наистина се бяха усъвършенствали повече, отколкото предполагаше. „Звезда-69“, разбира се, не работеше с международни разговори. Докато претърсеха компютърните разпечатки на обажданията до кантората му, той можеше да обиколи света, при това без бързане.
Ланг смени телефона и използва кредитната карта „Виза“ на хер Шнелер, за да плати разговора. За щастие Герта още не беше закрила сметката. Ланг се надяваше, че е запомнил номера на административната сграда и не звъни в магазина за деликатеси отсреща.
— Ланг?
Той много се зарадва, че чува Сара, сякаш гласът й беше на ангел.
— Аз съм. Как си?
— Вече съм добре. Детективът непрекъснато стоеше тук и помислих, че ще донесе четката си за зъби и ще се пресели в кантората. А ти как си? Разбрах, че си обвинен в убийство и тук, и в Лондон.