Ами ако „Пегас“ бяха научили за Джейкъб по друг начин, а не от досието му? Знаеха ли и за Нели? Той погледна надолу по стълбите — единственият маршрут за бягство. Влезеше ли в приемната на Нели, и този изход щеше да бъде затворен.
Ако „те“ го чакаха…
2.
Лондон, Саут Док
Джейкъб и Герта излязоха от асансьора на жилищната сграда. В нощта проблясваха сини светлини. Без да разменят нито дума, те си проправиха път през нарастващата тълпа. Четирима униформени полицаи, застанали с лице към хората, държаха любопитните на разстояние от мястото, където двама мъже в костюми бяха коленичили до труповете на тротоара. Трето ченге записваше думите на възрастна жена.
Герта напрегна слух, за да чуе какво казва старицата.
— Един мъж избяга… Беше тъмно… Погледнах през прозореца, а после се обадих на полицията.
Герта насочи вниманието си към двете тела на земята.
По-близкият беше твърде едър, за да е Ланг. Другият лежеше по лице. Тя наруга зяпачите, които й пречеха да вижда, и ги разблъска.
— Ей, какво… — изръмжа през рамо един мъж. Той се обърна, видя ръста и изражението й и се отмести от пътя й, без да го е грижа колко от зрителите ще бъдат изблъскани.
Вкусът на кръв я изненада. Нямаше представа колко силно е прехапала устни. Не бе имала възможност да види труповете, защото инспекторът я беше заговорил и я бе принудил да се върне в апартамента на Джейкъб, преди да забележи колко е разстроена. Тревожеше се и искаше отново да излезе навън, за да се увери с очите си. Проклетият Ланг Райли! Дори не й беше казал довиждане, а очевидно се нуждаеше от помощ. Герта се замоли трупът на тротоара да не е неговият.
— Не е той — прошепна Джейкъб и я стресна.
Тя не съзнаваше, че той върви след нея.
— Откъде си сигурен?
— Тези двамата дойдоха в апартамента ми да го търсят. Ти правилно се усъмни, че не са полицаи. Изглежда все пак са го намерили.
Едва тогава Герта осъзна, че е затаила дъх.
— Gott sei danke!60 — промълви тя.
Зарадва се, че не гледа тленните останки на Лангфорд Райли, но от друга страна беше стъписана от мисълта, че той е убил някого. Агенцията го беше подготвила да се самоотбранява и дори да убива, но Ланг определено не беше убиец.
— Трябва да го намерим — прошепна тя и отмести поглед от труповете. — Някакви идеи?
Джейкъб потупа джобовете си, несъмнено търсейки лулата, която беше забравил в апартамента.
— Боя се, че нямам.
Герта затвори очи. Неколцина наблюдатели изтълкуваха жеста й като реакция на ужас към насилието по улиците в американски стил. По дяволите! Беше забравила цигарите в чантата си в жилището на Джейкъб. Ако запалеше…
3.
Лондон, Пикадили
Всекидневната на Нели приличаше на фоайе на хотел. Пред евтиния телевизор бяха наредени различни по форма и големина столове и разнебитени очукани масички. Навсякъде бяха разхвърляни списания. Там момичетата почиваха. Клиентите рядко виждаха тази стая.
Но дори да бяха старинни, мебелите пак нямаше да привлекат вниманието на Ланг. На тях се излежаваха млади, двадесетинагодишни жени. Всеки цвят на кожата, който светът можеше да предложи, беше показан с минимално покритие. Повечето бяха по къси нощници или по сутиен и бикини. Няколко бяха в по-екзотични облекла, като бродирани кимона или ризи в ярки африкански цветове. Нели беше събрала цялото етническо разнообразие на Лондон.
Момичетата отегчено погледнаха Ланг. Нищо не би наранило себелюбието на един застаряващ мъж повече от липсата на внимание от страна на група оскъдно облечени млади жени.
Нели се появи от коридора срещу него и присви очи, като видя мустаците и удебелените му бузи. Двамата се огледаха предпазливо като кучета на улицата. Ланг се изненада, че тя не се е променила. В черносинкавите й коси, искрящи в зелени и кехлибарени оттенъци, нямаше нито един сребрист косъм. Лицето й беше гладко, без бръчки, а брадичката заострена и неувиснала от възрастта. Единственото отстъпление пред изминалото време беше роклята до колене, вместо минижупите, които Ланг беше запомнил. Прасците й бяха тънки, добре оформени и без разширени вени.
Гърдите й не се бяха поддали на гравитацията и годините.
Ланг я прегърна и я целуна по бузата.