— Все още си същото младо момиче, Нели.
Тя му показа изкуствени зъби, чиято изработка вероятно беше платила обучението в университет на поне едно от децата на стоматолога.
— Правиш комплимент и на мен, и на моя невероятно скъпо платен пластичен хирург.
В гласа й все още се долавяше следа от родния й балкански език. Тя наклони глава на една страна, дръпна се назад и го огледа като лабораторен екземпляр в буркан.
— Но ти… ти не изглеждаш същият.
— Старостта не е благосклонна към всички.
Буйните й гъсти коси бяха най-съблазнителната й прелест — поне от онези, които Ланг можеше да види. Нели поклати глава и меките като коприна кичури погалиха раменете й.
— Нямам предвид това, любов.
Той докосна мустаците си и напомпаните бузи.
— Да речем, че ти си единственият човек в Лондон, който искам да ме познае.
Чувствените й устни се разтеглиха в усмивка.
— Мислех, че си напуснал работата в…
Ланг я пусна и огледа стаята, за да се увери, че няма човек, чието място не е там. Ако хората на „Пегас“ го чакаха, вече щеше да е мъртъв. Беше твърде заинтригуван от красавиците, за да забележи дали го дебне опасност. Смърт поради плътско желание.
Той отстъпи назад и затвори вратата.
— Да, но сега се крия от ченгетата.
Нели отново се усмихна.
— Полицаите ли, любов? Дошъл си където трябва.
— Надявах се да го кажеш.
Ланг отново огледа помещението, но не забеляза познати лица от миналото. Похабяването беше безпощадно в занаята на Нели.
— Бих искал да пренощувам тук — каза той. — И ако може, да се обадя по телефона.
Тя повдигна изящно оформените си вежди.
— Да пренощуваш и да се обадиш по телефона? Толкова ли са грозни моите момичета, че искаш да повикаш друга жена?
Той се ухили глуповато.
— Не. Трябва да говоря с един приятел в Щатите. Всъщност той е свещеник.
Нели се изсмя грубо.
— Свещеник? Знаем какво правят свещениците. Нищо чудно, че досега не си пожелал нито едно от момичетата ми.
Тя го каза достатъчно високо, за да привлече вниманието на няколко млади жени. Ако не беше толкова вглъбен в „Пегас“, Ланг би се изчервил.
Нели го хвана за ръката и го поведе към коридора, откъдето беше дошла. От двете страни имаше стаи като в хотел, само че без номера. Двамата спряха пред една от вратите и Нели бръкна в блузата си. Ланг се накани да подхвърли неприлична забележка, но тя извади ключ и отвори.
— Стаята на Сю Лий. Тя е на испанското крайбрежие с клиент — обясни Нели и сбърчи нос от лекия мирис, който Ланг не можа да разпознае. — Готви тук, когато не работи. Виетнамка е или японка, нещо такова. Ще свикнеш с миризмата. Сигурен ли си, че не искаш компания, любов?
Стаята приличаше на девическа спалня. В едната стена беше вградена тоалетка с огледало, обрамчено с лампи. Единствените други мебели бяха обикновен дървен стол, метален шкаф и единично легло. Определено не беше помещение, където скъпоплатена проститутка би прекарвала свободното си време.
Нели проследи одобрителния му поглед.
— Момичетата не забавляват клиентите в стаите си. Влизането и излизането би затруднило ченгетата да извръщат поглед. Използват хотелски стаи или имат собствени апартаменти. — Тя посочи вратата от другата страна на тоалетката. — Банята е свързана със съседната стая. Казвам ти го, за да не се изненадаш. Обади се от телефона тук.
— Благодаря.
Нели тръгна към вратата, но спря.
— Сигурен ли си, че не желаеш нищо?
— Не, благодаря — усмихна се Ланг.
Тя го погледна така, сякаш го виждаше за пръв път.
— Щом бягаш от властите, обзалагам се, че не си ял. Някои момичета си купуват риба и пържени картофи, а други китайска храна. Няма проблем да ти донесат нещо.
Думите й му напомниха, че не е ял нищо от предишната вечер, когато опита индийското ястие на Рейчъл, от което го присвиваше стомахът. Сигурно се беше оправил, защото изведнъж почувства такъв глад, че беше готов да излапа още една от гозбите й.
— Успя да ме убедиш — отвърна той и извади няколко банкноти от джоба си. — Изненадай ме.
Ланг най-после остана сам и протегна ръка към ефектния телефон с вид на антика от имитация на слонова кост и позлата. Вдигна слушалката и набра кода на Атланта и после „Справки“. Дотогава не беше обръщал особено внимание на монотонния глас от компютризираната служба за информация, който имаше американски акцент.