Побягнах, сякаш ме гонеше адът, както действително се оказа, и се втурнах през портите, поздравявайки едва-едва пазачите. Прекосих сводестата галерия и привлякох вниманието на всички. Не ме беше грижа за упреците, които щеше да предизвика подобно държане66. Толкова много бързах, че забравих да се придържам към стените на галерията. Хукнах по средата, без да се съобразявам кои от братята ми щяха да бъдат принудени да се дръпнат. Влязох вътре и потиснах инстинктивното си желание да грабна първата запалена свещ. Намерих една в стаята си и спрях в параклиса, за да я запаля от постоянно горящите свещи там. В бързината едва не забравих да се поклоня и да се прекръстя на излизане.
Върнах се в пещерата по-бавно, отколкото я бях напуснал, защото ако ветрецът или някое рязко движение угасеше свещта, трябваше отново да ходя до храма, за да я запаля.
Коленичих до каменната плоча и доближих свещта. Латинският надпис беше на толкова стар диалект, че ми беше трудно да го разчета. Камъкът, на който беше издълбан, се беше изронил.
Докато съзерцавах надписа, сякаш леденостудената ръка на Сатаната стисна сърцето ми и пред очите ми се спусна мрак. Нямам представа колко време съм бил в безсъзнание, но когато се свестих, изпитах желание да не се бях събуждал. Дори сега не се осмелявам да назова какво имаше под камъка според надписа. Огънят, на който скоро ще бъда предаден, няма да бъде достатъчен, за да пречисти душата ми от издълбаното на камъка проклятие.
Бях втрещен и обезумял и не знаех какво да направя. Трябва да съм бил обладан от дявола, защото се опитах да отместя камъка. По Божията воля плочата беше дълбоко забита и не помръдна. Ако бях успял, със сигурност щеше да ме сполети участта на съпругата на Лот67, защото очите ми щяха да видят нещо много по-ужасяващо за Бога от края на Содом. Следващата ми мисъл беше да споделя откритието си с по-мъдри и по-отдадени на Бога от мен. Те вероятно щяха да го обяснят. Сега съзнавам, че това беше същото непреодолимо желание, с което Сатаната бе изкушил Ева, за да сподели греха си с Адам, разпространявайки болестта на греховните знания като чума68.
Знам, че не бях с ума си, защото оставих недогорялата свещ. Това разточителство беше един от по-малките грехове, които щях да извърша поради любопитството, което дяволът запали в душата ми.
Когато пред очите ми отново се появи храмът, аз видях, че оттам излизат на тълпи мъже на коне, повечето рицари, всички облечени като за сражение. Сред тях разпознах Гийом от Поатие, Тартус Германеца и други — най-опитните в изкуството на войната. Оръженосците водеха мулета, натоварени като за продължителен поход. Те отминаха, преди да стигна до крепостните стени, оставяйки облак задушаващ прахоляк.
Изненадах се, като видях, че портите са вдигнати и никой не ги пази, защото ако бяха тръгнали да прогонят нашественици, от които Светият престол се страхуваше, рицарите тамплиери със сигурност щяха да обезопасят източника си на провизии.
Вътре цареше бъркотия и смут. Свинете и воловете бяха отвързани и тичаха свободно из градините на манастира, а в краката ми пляскаха с криле и търчаха напосоки патки и кокошки. Не можах да намеря Филип и предположих, че е заминал с господаря си. Икономът беше в склада до трапезарията и замислено се взираше в разпръснатите на пода хранителни продукти и бъчви за вино с разкъсани обръчи.
Той беше възрастен човек и обичаше реда. Гласът му трепереше от тъга.
— Заминаха — каза икономът, преди да успея да го попитам каква е тази суматоха и бъркотия. — Пристигна ездач, изпратен от самия брат Жак дьо Моле69. На всички незаети с друго братя беше заповядано да вземат свещените реликви, да изпразнят хазната и да се запасят с провизии за седем дни. Не знам с каква цел.
Това беше изключително странно. „Незаетите с друго братя“ бяха рицарите, обучени в изкуството на войната. Оставаха само отговарящите за прехраната. Ако отиваха да се сражават, рицарите със сигурност не биха получили заповед да изложат на риск свещените реликви и съкровището на Храма, като ги занесат на бойното поле. Мислех само за моето опасно и зловредно откритие и не обърнах голямо внимание на прищявката на Великия майстор на ордена. Питах се на кого бих могъл да се доверя.
Мъдростта на решението на Великия майстор се изясни след вечерня. Бяхме се събрали в дома, седяхме на издяланите в стените каменни пейки и обсъждахме малкото работа, останала след заминаването на рицарите. В монашеските си одежди криех мастило, паче перо и хартия, защото възнамерявах да се върна към задълженията си, когато съвещанието приключи, макар че всъщност съзнанието ми беше завладяно от откритието и не знаех дали ще мога да събера две и две. Нямах представа на кого да се доверя. Първата част на Правилника на Ордена беше прочетена70, когато вратата се отвори с трясък. На прага застана кралският наместник за Сер и Рен, придружен от тълпа въоръжени мъже.
66
Правилникът на средновековните монашески ордени често забранявал бягането, бързането или друг вид припряно поведение, което е в разрез с атмосферата на размисъл в манастира. Вероятно Пиетро мисли за бившата си обител.
67
Племенник на Авраам. Предупреден от два ангела, той избягва от обречения град Содом. Жена му се обръща да види разрушенията и се превръща в стълб от сол. Битие 19:1-26. — Б.пр.
68
Черната смърт, или бубонната чума, станала причина за смъртта на почти една трета от населението на Европа, щяла да се разрази след петдесет години. По времето на Пиетро не са били известни ограничени епидемии.
69
Жак дьо Моле, Велик майстор на Ордена в периода 1293–1314 г. Само три години преди да успее да убеди папа Бонифаций VIII да освободи Ордена в Англия от данъци по заповед на Едуард I, Дьо Моле получава обещанието на папата, че „преносимото имущество на Ордена няма да бъде отнето от светската власт, нито недвижимите им имоти ще бъдат опустошени или унищожени“.
70
Домът е бил помещението, където различните глави на правилника на Ордена са били четени на братята и са били обсъждани вътрешни делови въпроси.