Выбрать главу

По-възрастният мъж седна отпред, до жената зад волана, а другите трима се настаниха на луксозната задна седалка.

— Къде е той? — попита по-възрастният на френски без акцент.

— Спи в стаята си — отвърна собственичката на странноприемницата в Рен ле Бен.

Трета глава

1.

Рен ле Бен

Ланг спа неспокойно и сънува кошмари. Доколкото му беше известно, Доун не беше идвала в тази част на Франция, но въпреки това го чакаше на кулата на Бланшфор. С нея имаше някакъв мъж. Ланг не можа да види лицето му, но разбра, че е Сониер.

Знаеше, че е безполезно да разсъждава какво означава сънят, освен че празнотата, оставена от Доун, няма да бъде запълнена до края на живота му. Бяха изминали десет години, но всеки ден мислеше за нея. Представяше си лицето й, но не Доун, за която се беше оженил, а неузнаваемото умиращо същество от кожа и кости в болницата. Ставаше му все по-трудно да си спомни как бе изглеждала, преди да се разболее. Макар и в сънищата, образът й го натъжаваше и очите му се напълваха със сълзи.

Паметта имаше садистични особености.

Ярката слънчева светлина, струяща през прозореца, го утеши донякъде. Не можеше да бъде мрачен, когато погледнеше безоблачното небе. Мъглата бе обвила долината на Од и блестеше на слънцето като одеяло от сребриста вълна. Сигурно щеше да се разсее, докато Ланг се облечеше и закусеше.

Той седна в трапезарията и докато ядеше кроасан и отпиваше на малки глътки от силното кафе, сложи на масата измачканата снимка на картината на Пусен. Нямаше значение, че лицата вече бяха избледнели, а надписът неясен. Ланг ги беше запомнил отлично. Сега се опитваше да запамети формата и местоположението на планините от фона.

Час по-късно малкото пежо отново се бореше да стигне до равното пространство под Бланшфор. Вятърът бе заличил отчасти браздите от гуми от предишния ден. Ланг потърси по-ясни следи, които биха показали, че някой е бил там, но не забеляза нищо.

Той спря в основата на крепостта, ориентира се по компаса и се отправи към Кардю. Камъчетата и храстите забавяха придвижването му по скалистото възвишение. От време на време поглеждаше компаса и проверяваше дали сгъваемата лопата още е на колана му. Два пъти пи вода от манерката, не толкова от жажда, а така можеше да огледа склоновете изпод периферията на широкополата шапка, без да изглежда, че търси нещо. Не можеше да се отърси от неприятното усещане, че го наблюдават, нещо като интуицията на хората в страшните разкази, когато злосторникът се готви да нанесе удар. Липсваше единствено тематична музика за фон, извисяваща се в кресчендо. Не видя отражения от бинокъл в далечината, нито поклащащи се храсти, нищо, което би издало присъствието на скрит наблюдател.

Помисли си, че има прекалено буйно въображение и твърде образен спомен от ужасяващата последна част на разказа на Пиетро.

Неочаквано го стресна проблясък на отразена слънчева светлина. Ланг отскочи, скри се зад скала, присви очи срещу блясъка и едва след минута осъзна, че е видял отражение на светлина върху предното стъкло на кола, минаваща по пътя долу. Той се огледа и съзря кръста. Статуята на Христос не се виждаше, защото се сливаше с дърветата в далечината.

Ланг продължи да върви и застана на поляната със сипеите, която беше забелязал от крепостта. Той извади от портфейла си снимката на картината на Пусен и бавно я обърна.

Назъбеното празно пространство се намираше между върха вляво и много по-близкия хълм. Ланг наклони глава, за да може да види по-ясно обърнатите очертания. Носът не беше толкова заострен и брадичката липсваше, но контурите приличаха на профила на Вашингтон върху монетите от двадесет и пет цента. Пусен бе нарисувал картината преди четиристотин години — предостатъчно време за промени в релефа.

Мястото беше голямо колкото футболно игрище.

Ланг се промъкна между камъните и скалите и стигна до точката, където равното пространство се срещаше с ръба на склона на Кардю.

Той стоя там няколко минути. Едно място беше малко по-стръмно от останалите, но скалата се издигаше на същата височина. Изкъртените камъни не биха ли се търкаляли, докато стигнеха равно място? Причината беше земното притегляне.