Настъпи тишина. Нора хвърли поглед към своите глинени парчета с ужасно свито сърце.
— Не знам нищо за египтологията.
— Ще наемем временно един всепризнат специалист египтолог да работи с теб.
Тя осъзна, че няма измъкване. Въздъхна дълбоко.
— Добре. Заемам се.
— Браво! Ето това исках да чуя. Сега: все още не сме развили идеята докрай, но гробницата не е била излагана в продължение на седемдесет години и очевидно ще се нуждае от известно постягане. В наше време не е достатъчно да издигнеш една статична изложба, трябва ни мултимедия. И, разбира се, ще има гала-откриване. Нещо, за което всеки нюйоркчанин със социални претенции ще трябва да си купи билет.
Нора поклати глава невярващо.
— Всичко това за шест седмици?
— Надявах се да имаш идеи.
— За кога?
— Точно за сега, боя се. Д-р Колъпи е насрочил пресконференция за след половин час, в която ще обяви предстоящото шоу.
— О, не! – Нора буквално се срути в стола си. – Убеден ли сте, че специалните ефекти са необходими? Мразя компютъризираните допълнения. Отвличат вниманието от експонатите.
— За съжаление, в наше време това означава да си музей. Вземи за пример новата библиотека „Ейбрахам Линкълн“. Да, може би в някакъв смисъл е малко кичозно – но това е 21 век, а ние се състезаваме с телевизията и видеоигрите. Моля те, Нора: имам нужда от хрумванията ти сега. Директорът ще бъде засипан с въпроси и ще иска да има какво да каже за изложбата.
Нора преглътна. От една страна й прилошаваше при мисълта отново да отложи собствените си изследвания, да работи по седемдесет часа седмично и да няма никакво време за съпруга си, с когото се бяха оженили едва преди няколко месеца; но от друга, ако щеше да се захваща с този проект – а изглежда нямаше избор – искаше да го направи както трябва.
— Да няма нищо претенциозно – каза тя. – Никакви мумии, които да изскачат от саркофазите си. Освен това трябва да има и образователна стойност.
— Напълно споделям мнението ти.
Нора се замисли за момент.
— Предполагам, че гробницата е била ограбена. Права ли съм?
— Ограбена още в античността, както повечето египетски гробници, вероятно от самите жреци, които са погребали Сенеф – който впрочем не е бил фараон, а везир и регент на Тутмос IV.
Нора смля новата информация. Предположи, че е голяма чест да те поканят за координатор на важна нова изложба – а точно тази щеше да има изключително висока посещаемост. Беше интригуващо. Усети, че се увлича при все първоначалното си нежелание.
— Ако искате нещо драматично – рече тя, – защо да не пресъздадем самия момент на ограбването? Можем да представим крадците по време на обира – да покажем страха им да не бъдат хванати, какво би им се случило, ако все пак бъдат заловени – всичко това на фона на глас, който обяснява какво се случва, кой е бил Сенеф, такива работи.
Менцес кимна.
— Отлично, Нора.
Тя почувства нарастващо въодушевление.
— Ако се направи както трябва, с подходящото осветление и т.н., това изложение може да донесе на посетителите незабравими преживявания. Ще вдъхнем живот на историята в самата гробница.
— Нора, някой ден ти ще бъдеш директор на този музей!
Тя се изчерви. Идеята не й се видя неприятна.
— Самият аз мислех за някакво звуково и светлинно шоу. Перфектно е. – В изблик на нехарактерна емоционалност Менцес пламенно стисна ръката й. – Това ще спаси музея. Ще направиш кариера. Както казах, ще получиш всичките пари и подкрепа, които са ти нужни. Колкото до компютърните ефекти, те ще бъдат моя грижа – ти се съсредоточи върху предметите и подреждането. Шест седмици ще са съвсем достатъчни, за да пуснем новината, да разпратим поканите и да подработим пресата. Няма да смеят да се нахвърлят на музея, ако се стремят да получат покана.
Той погледна часовника си.
— Трябва да подготвя д-р Колъпи за пресконференцията. Много ти благодаря, Нора.
Менцес изхвърча навън, оставяйки я внезапно сама в тихата лаборатория. Тя погледна със съжаление масата, на която с толкова внимание бе подредила керамичните парченца, а после започна да ги прибира едно по едно и да ги връща в торбите за съхранение.
7.
Специален агент Спенсър Кофи зави зад ъгъла и се приближи към офиса на директора на затвора, обущата му с метални носове оставяха удовлетворителни отпечатъци по излъскания циментов под. Ниският мустакат агент Рабинър го следваше по петите като почтително изоставаше на няколко крачки. Кофи се спря пред внушителната дъбова врата, почука и отвори, без да изчака покана.