Той забърза по кея, прекоси улицата и влезе.
Посрещна го плътна завеса от цигарен дим. На една маса седяха група мъже – единият в карабинерска униформа – пушеха и играеха карти, всеки с чаша вино пред себе си.
Той отиде до бара и си поръча espresso complete.
— Жената, която пристигна с наетата риболовна лодка по-рано тази вечер… – обърна се той на италиански към бармана, след което спря и го погледна очаквателно.
Мъжът обърса плота с един мокър парцал, сервира му еспресото и си наля един пръст грапа. Не изглеждаше склонен да отговаря.
— Млада, стройна, с увито в червен шал лице? – добави Пендъргаст.
Барманът кимна.
— Къде отиде?
След известно време той произнесе със силен сицилиански акцент:
— Горе, при професора.
— О! И къде живее професорът?
Никакъв отговор. Пендъргаст усети, че играта на карти зад него е спряла.
Той знаеше, че в тази част на света информацията никога не се дава безплатно: трябваше да я размени срещу нещо.
— Тя ми е племенница, бедното дете – поде той. – Сърцето на сестра ми е направо разбито, дъщеря й да избяга след такова нищожество, този тъй наречен професор, който я съблазни и сега отказва да направи каквото трябва.
Това даде очаквания ефект. В края на краищата тези тук бяха сицилианци – древна раса със старомодни представи за чест. Зад гърба си Пендъргаст чу изскърцване на стол. Той се обърна и видя карабинера да се надига.
— Аз съм maresciallo на Стромболи – каза той мрачно. – Ще ви заведа до къщата на професора. – И се обърна: – Стефано, вземи триколката за този джентълмен и ме последвайте. Аз ще взема motorino.
Един тъмен, космат мъж се изправи и кимна на Пендъргаст, който излезе навън след него. Триколесната моторизирана каручка стоеше на тротоара и Пендъргаст се качи в нея. Видя, че пред тях карабинерът тръгва с пълна газ. След малко потеглиха, движеха се по крайбрежния път, прибоят бучеше от дясната им страна и връхлиташе със сила черните като нощ пясъци.
Не след дълго обърнаха и завиха навътре, криволичейки през невъзможно тесните улички на селцето, стръмно издигащи се към планината. Уличките станаха дори още по-стръмни, сега се виеха през тъмни лозя, маслинови горички и зеленчукови градини, оградени от стени, измазани с хоросан, примесен с пепел от лава. Изникнаха няколко вили, пръснати по горните склонове. Последната се намираше непосредствено срещу планината, заградена с висока каменна ограда.
Прозорците бяха тъмни.
Карабинерът паркира мотоциклета си пред вратата и триколката спря след него. Пендъргаст изскочи и вдигна поглед към къщата. Беше голяма и мрачна и приличаше повече на крепост, отколкото на жилище; беше украсена с няколко тераси, онази, която гледаше към морето, беше със стари мраморни колони. Отвъд каменната стена се виждаше буйна, обширна градина с тропически растения, райски птици и гигантски екзотични кактуси. Това беше най-последната къща по склона и от мястото долу, където се намираше Пендъргаст, изглеждаше сякаш вулканът се е навел над къщата, неговият боботещ, блещукащ връх хвърляше застрашителни кърваво-оранжеви отблясъци срещу надвисналите облаци.
Въпреки всичко – въпреки изключителността на момента – Пендъргаст продължаваше да се взира. Това е къщата на брат ми, помисли си той.
С наперена походка карабинерът отиде до желязната порта, която стоеше отворена и натисна звънеца. Сега, след като магията бе разрушена, Пендъргаст прелетя покрай него, провря се през вратата и изтича приведен към страничната врата на терасата, която се блъскаше на вятъра.
— Чакайте, синьор!
Пендъргаст измъкна своя „Колт“ 1911 и се притисна към стената до вратата, като я хвана в момента, в който тя се люшна към него. Цялата бе надупчена от куршуми. Той се огледа наоколо: един от капаците на кухненските прозорци също зееше отворен и хлопаше на вятъра.
Карабинерът дотича с пухтене, след което огледа вратата.
— Minchial – и измъкна оръжието си незабавно.
— Какво има, Антонио? – попита шофьорът на таксито. Запалената му цигара припламваше в мрака.
— Връщай се, Стефано. Нещата не ми изглеждат добре.
Пендъргаст измъкна фенерче, промъкна се в къщата и освети наоколо. Целият под бе посипан с дървени стружки. Лъчът на фенерчето освети обширна всекидневна в средиземноморски стил, с облицован в плочки под и тежка старовремска мебелировка: почти оскъдна и изненадващо строга. През отворената врата зърна необикновена библиотека, която се издигаше на два етажа и бе решена в сюрреалистично перленосиво. Агентът се вмъкна вътре, като междувременно си отбеляза наум, че още един капак зее отворен.