Тя вървеше към тях със своята премерена, целеустремена походка, облечена в сив кашмирен пуловер и плисирана пола от вълнен морскосин плат. Внезапно мрачният, скучен коридор се изпълни с живот. Макар последното нещо, което искаше, бе да го види по такъв начин: инсталиран на пейка като някакъв кръшкач, който си чака наказанието. Може би щеше да отмине, просто да го отмине както бе направила в онзи ден в полицейското подуправление под Медисън Скуеър Гардън.
Но тя не отмина – Спря пред пейката и кимна небрежно към него и Шолдърс.
— Здравей – успя да произнесе Д’Агоста. Той почувства, че се изчервява от смущение и срам и се вбеси от това.
— Здрасти, Вини – отвърна тя с дрезгавия си контраалт. – Имаш ли минутка?
За миг настъпи гробна тишина.
— Разбира се. – Той се обърна към Шолдърс. – Ще ме пуснеш ли за малко?
— Не се отдалечавай – скоро влизаме.
Д’Агоста последва Хейуърд към едно по-тихо местенце в коридора. Тя спря, погледна го, несъзнателно приглаждайки с една ръка полата си. Докато гледаше стройните й крака Д’Агоста почувства, че сърцето му започва да бие по-бързо. Той се помъчи да измисли какво да каже, но не успя.
Хейуърд също изглеждаше загубила дар слово – нещо нетипично за нея. Лицето й беше строго, разтревожено. Тя отвори дамската си чанта, тършува вътре известно време, затвори я и я пъхна под мишницата си. Останаха още известно време в мълчание, докато покрай тях минаваха полицейски служители, техници и юристи.
— За да даваш свидетелски показания ли си тук? – попита най-накрая Д’Агоста.
— Не. Дадох показанията си преди месец.
— Може би искаш да кажеш нещо повече?
— Не.
Странен трепет премина през Д’Агоста, когато осъзна какво значеше това. Значи продължава да си мълчи за моята роля в Херкмурското бягство, помисли си той. Не е казала на никого.
— Обади ми се един познат от Министерството на правосъдието – каза тя. – Решението е излязло току-що. Колкото до федералните, специален агент Пендъргаст е чист по всички обвинения. „Убийства“ на свой ред официално са подновили разследването. И както изглежда, ние също ще свалим всички обвинения. Въз основа на доказателствата, получени от куфарчето на Диоген Пендъргаст, е била издадена нова съдебна заповед за Диоген. Помислих си, че ще искаш да знаеш.
Д’Агоста си отдъхна с облекчение.
— Слава Богу. Значи е напълно оправдан.
— По криминалните обвинения, да. Но със сигурност може да се твърди, че не е спечелил нови приятели в Бюрото.
— Популярността никога не е била от силните страни на Пендъргаст.
Хейуърд се усмихна слабо.
— Дали са му шестмесечен отпуск. Дали е по негово искане, или по настояване на Бюрото, не знам.
Д’Агоста поклати глава.
— Помислих си също, че може би ще искаш да чуеш за специален агент Спенсър Кофи.
— Е?
— В добавка към провалянето на случая на Пендъргаст, се е замесил в някакъв скандал в Херкмур. Изглежда е бил понижен. Сега го изпращат във филиала Северна Дакота в Блек Рок.
— Ще му трябват нови наполеонки – отбеляза Д’Агоста.
Хейуърд се усмихна, след което отново настъпи неловка тишина.
Заместник-комисарят на съда се приближи към тях заедно със специалния прокурор на отдела. Двамата подминаха Д’Агоста и Хейуърд, кимнаха им хладно и влязоха в съдебната зала.
— Щом Пендъргаст е чист, и ти ще бъдеш оневинен – рече Хейуърд.
Д’Агоста сведе поглед.
— Става дума за различни бюрократични процедури.
— Да, но когато…
Тя рязко спря. Д’Агоста вдигна поглед и видя Глен Сингълтън да върви по коридора, безупречно облечен както обикновено. Капитан Сингълтън все още бе официалният шеф на Д’Агоста и пристигаше без съмнение, за да свидетелства. Когато видя Хейуърд, той изненадано се спря.
— Капитан Хейуърд – рече той сковано. – Какво правиш тук?
— Дойдох да видя как ще мине процесът – отвърна тя.
Сингълтън се намръщи.
— Дисциплинарните изслушвания не са театрални пиеси.
— Известно ми е.
— Вече свидетелства. Идването ти тук лично, без да са те повикали и без да даваш някаква нова информация, би могло да се изтълкува като… – Сингълтън се поколеба.
Д’Агоста се изчерви при намека. Крадешком хвърли очи към Хейуърд и се изненада от това, което видя. Мрачното изражение бе изчезнало от лицето й и видът й внезапно бе станал спокоен. Сякаш се бе борила дълго време и най-сетне бе взела важно решение.
— Да? – попита тя меко.
— Би могло да се изтълкува като липса на безпристрастност от твоя страна.