— Донесохме ти нещо – рече Смитбак, бръкна в сакото си и извади един кафяв плик. – Решихме, че ще те зарадва.
Марго го взе и го отвори бавно.
— Екземпляр от моето първо издание на „Музеология“! – възкликна тя.
— Разгърни го. Подписано е от всички куратори в отдел „Антропология“.
— Дори и от Чарли Прайн? – В очите на Марго заиграха шеговити пламъчета.
Нора се разсмя.
— Дори от Прайн.
Те си придърпаха два стола край количката и седнаха.
— Музеят е толкова скучен без теб, Марго – каза Нора. – Трябва да побързаш и да се оправиш.
— Така е – кимна Смитбак и се усмихна, а обичайното му добро настроение се завръщаше. – Старата бърлога има нужда от някой, който да я поразтърсва от време навреме, да вдига малко прах от експонатите.
Тя се засмя тихо.
— Според това, което прочетох, последното, от което музеят се нуждае в момента са още противоречия. Вярно ли е, че четирима души са загинали по време на Египетското шоу?
— Да – рече Нора. – А шейсет бяха ранени, някои от тях – много сериозно.
Тя и Смитбак се спогледаха. Статията, която излезе две седмици, след откриването, твърдеше, че някаква засечка в системния софтуер е извадила светлинно-звуковото шоу от контрол, което на свой ред е причинило паника. Истината, която беше далеч по-лоша, се знаеше само от неколцина избрани в музея и полицията.
— Истина ли е, че директорът е между ранените? – попита Марго.
Нора кимна.
— Колъпи прекара нещо като апоплектичен удар. Той е под психиатрично наблюдение в Нюйоркската болница, но се очаква да се възстанови напълно.
Това бе истина, макар, разбира се, да не бе цялата история. Колъпи, заедно с още няколко души, бе станал жертва на Диогеновото светлинно-звуково шоу, докаран почти до лудост от лазерните пулсации и нискочестотните звукови вълни. Същото можеше да се случи и на Нора, ако не бе затворила очи и не бе запушила уши. Всъщност оттогава сънуваше кошмари всяка нощ. Пендъргаст и останалите бяха спрели шоуто, преди то да се разгърне докрай и да причини трайни увреждания: в резултат на това прогнозата за Колъпи и другите жертви бе отлична – много по-оптимистична, отколкото тази за злощастния техник Липър.
Нора се помръдна в стола си. Някой ден щеше да каже на Марго всичко – ала не днес. Преди това й предстоеше да се възстанови.
— Как смяташ, че ще се отрази това на музея? – попита Марго. – Такава трагедия на откриването и то непосредствено след Диамантения обир?
Нора поклати глава.
— Отначало всички смятахме, че това е последният удар, особено като се има предвид, че жената на кмета също е сред пострадалите. Но се оказва, че ефектът беше противоположен. Благодарение на всички тези недоразумения Гробницата на Сенеф сега е най-горещото шоу. Заявките за резервации на билети се сипят с невероятна скорост. Даже тази сутрин по Бродуей се разминах с някакъв амбулантен търговец, който продаваше тениски с надпис „Аз оцелях след проклятието“.
— Значи се канят да преоткрият експозицията?
Смитбак кимна.
— И то скоро. Повечето експонати са оцелели. Надяват се да пуснат шоуто до края на месеца.
— Новата ни египтоложка преработва сценария – вметна Нора. – Поправя първоначалния замисъл, като отстранява някои от по-крещящите специални ефекти, но оставя голяма част от светлинно-звуковото шоу непокътната. Тя е прекрасен човек, страхотно се работи с нея, забавна е, непретенциозна – късметлии сме, че я наехме.
— В новините се споменаваше, че някакъв агент на ФБР изиграл решаваща роля за спасяването на хората – каза Марго. – Да не би съвсем случайно това да е агент Пендъргаст?
— Как позна?
— Просто Пендъргаст винаги успява да се появи в най-критичния момент.
— На мен ли го казваш? – поклати глава Смитбак, а усмивката му помръкна.
Нора забеляза, че той несъзнателно потрива ръката си на мястото, където бе изгорена от киселината.
Медицинската сестра застана на прага.
— Марго? Налага се след пет минути да те върна в стаята ти.
— Окей. – Тя отново се обърна към тях. – Предполагам, че от изложбата насам продължава да се навърта из музея, да задава въпроси, да заплашва бюрократите и изобщо да се държи като пълен гадняр.