Пендъргаст пристъпи по-близо.
— Трябва да се отпуснеш, Констанс – рече той. – Сега си в безопасност: Диоген е мъртъв.
— Знам – отговори тя.
— В такъв случай знаеш и това, че няма от какво да се боиш повече. Това е минало. Всичко свърши.
Тя продължаваше да не казва нищо, сините й очи отразяваха безкрайната лазурна празнота на морето. Най-сетне тя се обърна към него.
— Не, не е свършило.
Пендъргаст я изгледа и сви вежди.
— Какво искаш да кажеш?
Известно време тя не отвърна.
— Какво искаш да кажеш? – повтори той.
Най-сетне Констанс заговори. Гласът й беше толкова изтощен, толкова хладен, че го смрази въпреки топлото майско слънце.
— Бременна съм.
КРАЙ