Колъпи кимна отново.
— А вторият?
Менцес се приведе леко напред.
— Не е достатъчно да отвърнем. Трябва да предприемем офанзива.
— Какво имаш предвид?
— Налага се да направим нещо изключително. Трябва да излезем с бляскаво изявление, нещо, което да напомни на Ню Йорк и на света, че въпреки всичко ние си оставаме велик музей. Да започнем научна експедиция може би, или да се захванем с някакъв необичаен изследователски проект…
— Дали това няма да изглежда твърде прозрачно? – попита Роко.
— Може би за някои. Но критиките ще траят само ден или два, а след това ще сме свободни да градим интерес и добра публичност.
— Какъв проект предлагате? – намеси се Колъпи.
— Толкова далеч не съм стигнал.
Роко кимна замислено.
— Може и да проработи. Събитието трябва да бъде комбинирано с гала парти, само за вип персони, да се превърне в задължителния социален ангажимент за сезона. Това ще затвори устите на пресата и политиците, които, естествено, ще искат да бъдат поканени.
— Звучи обещаващо – рече директорът.
След малко заговори Дарлинг.
— Хубава теория. Единственото, което ни липсва, е експедиция, събитие или каквото и да е там.
В този момент интеркомът на Колъпи избръмча. Той натисна копчето с раздразнение.
— Госпожо Сърд, не бива да ни безпокоят.
— Знам, д-р Колъпи, но… Хм, това е доста необичайно.
— Не сега.
— Нужен е незабавен отговор.
Колъпи въздъхна.
— Не може ли да почака десет минути, за бога?
— Става въпрос за банков трансфер: дарение в размер на десет милиона евро за…
— Подарък от десет милиона евро? Дайте го насам!
Госпожа Сърд влезе, пълничка и добросъвестна както винаги, с лист в ръка.
— Извинете ме за момент. – Колъпи взе листа. – От кого е и къде трябва да се подпиша?
— От някой си граф Тиери де Кахорс. Дава на музея десет милиона евро, за да реставрира и да изложи отново Гробницата на Сенеф.
— Гробницата на Сенеф? Какво, по дяволите, пък е това?
— Колъпи плесна листа на бюрото. – Ще се занимая с това по-късно.
— Но, сър, тук пише, че субсидията чака транзатлантически превод и трябва или да бъде приета, или отхвърлена в рамките на часа.
Колъпи устоя на импулса да закърши ръце.
— Давим се в такива ограничени помощи, а това, което ни трябва, са безусловни фондове, с които да си платим сметките. Пратете факс на този граф Незнам кой си и вижте дали не можете да го убедите да направи нерестриктивно дарение. Действайте от мое име с обичайните любезности. Не ни трябват пари, за да тичаме подир вятърни мелници.
— Да, д-р Колъпи.
Тя тръгна към вратата и директорът огледа присъстващите.
— И така, мисля, че Берил беше взела думата.
Адвокатката отвори уста да заговори, но Менцес вдигна ръка:
— Госпожо Сърд, моля ви, изчакайте няколко минути, преди да се свържете с граф Кахорс.
Жената се поколеба, поглеждайки към Колъпи за потвърждение. Директорът кимна в съгласие и тя излезе, затваряйки вратата след себе си.
— Е, добре, Хюго, защо беше това?
— Опитвам се да си спомня подробностите. Гробницата на Сенеф – това име кара някаква камбанка да звъни в съзнанието ми. А сега като се замисля, същото се отнася и за граф Кахорс.
— Не може ли да се върнем на темата? – рече Колъпи.
Менцес внезапно се наведе напред.
— Фредерик, това е по темата! Помисли за историята на музея. Гробницата на Сенеф е египетска гробница, която е била изложена в сградата от първоначалното й отваряне до, струва ми се… Депресията, когато музеят е бил затворен.
— И?
— Ако не ме лъже паметта, тя е била задигната и разрушена от французите по време на нахлуването на Наполеон в Египет, а по-късно била заграбена от британците. След това я купил един от благотворителите на музея и гробницата била възстановена в приземния етаж като едно от първите музейни изложения. Трябва все още да е там.
— А кой е този Кахорс? – запита Дарлинг.
— Наполеон водел цяла армия от естествоизпитатели и археолози с войниците си, когато връхлетял Египет. Водачът на археологическия контингент бил някой си Кахорс. Предполагам, че този приятел е негов потомък.