Джеймс Редфилд
Тайната на Шамбала
Когато написах „Селестинското пророчество“ и „Десетото откровение“, бях дълбоко убеден, че човешката култура еволюира чрез поредица от откровения по отношение на живота и духовността, откровения, които могат да бъдат описани и документирани. Всичко, което се случи оттогава насам, задълбочи в мен тази вяра.
Ние започваме да осъзнаваме напълно един повиеш духовен процес, който действа зад сцената на живота и осъзнавайки го, се отричаме от материалистичния си мироглед, който свежда живота до най-просто оцеляване, отдава нещо като милостиня на неделната религия и използва различни забавления за отвличане на вниманието с единствената цел да ни отклони от истинското благоговение пред онова, което означава да бъдеш жив.
Предпочитаме да живеем изпълнени с усещането за мистичните съвпадения и с внезапни интуиции, които ни подсказват, че всеки има своя специален път в това пътуване, карат ни да търсим и да се усъвършенстваме, сякаш тласкани от някакво предопределение. Такъв живот прилича на детективско търсене вътре в самите себе си и следите скоро ни отвеждат от едно откровение към друго. Започваме да разбираме, че реалното преживяване на божественото в нас самите ни предстои и ако успеем да открием тази връзка, в живота ни ще се влее още по-голяма яснота и интуитивно проникновение. Започваме да долавяме видения за своето предопределение, за мисията, която можем да осъществим, ако успеем да преодолеем навиците, които ни отклоняват от нея, да се отнасяме към останалите хора с определена етика и да бъдем верни на своето сърце.
С Десетото откровение тази перспектива се разгръща още повече и включва цялата история и култура. На някакво ниво всеки от нас знае, че сме дошли от друго небесно място в това земно измерение, за да участваме в един всеобщ план: постепенно поколение след поколение да създадем една напълно духовна култура на тази планета.
Но дори още докато сме в процес на разбиране на това вдъхновяващо прозрение, пристига новото, Единадесето откровение. Нашите мисли и отношението ни към нещата имат голямо значение за реализация на собствените ни мечти, фактически аз съм убеден, че ние сме на ръба да разберем най-сетне пътя, по който нашата мисловна насоченост, нашите молитви и дори нашите сериозни мнения и становища влияят не само върху собствения ни успех в живота, но и върху успеха на останалите.
Основавайки се на собствения си опит и на онова, което се случва наоколо ни, тази книга се предлага като илюстрация на следващата стъпка на осъзнаване. Убеден съм, че това откровение вече се проявява и се откроява сред хилядите духовни дискусии, които хората водят късно нощем и се крие непосредствено зад омразата и страха, които все още бележат нашата епоха. Както и преди единствената ни отговорност е да приложим на практика онова, което знаем, и после да протегнем ръка и… да го разпръснем по света.
Джеймс Редфийлд, лято 1999 г.
Цар Навуходоносор биде смаян
стана бързо и каза…
нали трима души вързани хвърлихме в огъня? Ето, аз виждам четирима души несвързани да ходят
сред огъня
и нищо им няма; и видът
на четвъртия е подобен на сина Божи…
Благословен Бога на Седрах, Мисах и Авденаго
изпрати своя ангел и спаси своите служители,
които се уповаваха на Него.
1
ПОЛЕТА НА ИНТЕНЦИЯ
Телефонът иззвъня и аз се втренчих в него. Последното нещо, което ми беше необходимо сега, е отново да ме отклонят от работата ми. Опитвах се да се абстрахирам от телефонния звън и се загледах през прозореца към дърветата и дивите цветя, надявайки се да се потопя изцяло сред пъстрите есенни цветове на гората, която заобикаляше къщата ми.
Телефонът отново позвъни и един смътен образ изникна в представите ми — образ на човек, който има нужда да говори с мен. Аз бързо протегнах ръка към слушалката и я вдигнах.
— Ало!
— Аз съм, Бил — чу се глас, който ми беше познат. Бил беше агрономът, който ми помагаше да поддържам градината. Живееше долу под билото само на няколкостотин метра разстояние от моя дом.
— Виж какво, Бил, мога ли да ти позвъня по-късно? — казах аз. — Имам много спешен краен срок, който трябва да спазя.
— Не си ли се срещал с дъщеря ми Натали?
— Моля?
Не последва отговор.
— Бил?
— Слушай, — отговори най-сетне той, — дъщеря ми иска да поговори с теб, струва ми се, че е важно. Не съм много сигурен какво знае, но изглежда запозната с твоята работа. Казва, че има информация за едно място, което може би те интересува. Намира се западно от Тибет. Тя казва, че там някои хора притежават информация от съществено значение.