Гласът му постепенно се загуби в тишината.
— Ин — обърнах се аз към него, — ти си длъжен да ми кажеш какво по-точно става тук. Какво прави Уил? Какви са онези мъже, които забелязахме при хотела?
Ин ме изгледа за момент, а после каза:
— Мисля, че са китайски разузнавачи.
— Какво?
— Не зная какво правят тук. Очевидно са вдигнати на крак от цялата активност и приказки, свързани с Шамбала. Мнозина от ламите тук си дават сметка, че нещо се променя в това свято място. Този проблем много се обсъжда.
— Какво се променя? Кажи ми. Ин си пое дълбоко дъх.
— Искаше ми се Уил да ти обясни това, но предполагам, че при настоящото положение трябва аз да се опитам. Трябва да разбереш какво представлява Шамбала. Хората там са живи човешки същества, родени в това свято място, но те са на по-високо еволюционно стъпало. Те помагат да се съхрани нивото на енергия и визията на целия свят.
Погледнах настрани, мислейки си за Десетото откровение.
— Може би това са някакъв вид духовни водачи?
— Не така, както си го представяш — отвърна Ин. — Те не са както са членовете на нашето семейство или други души от отвъдното, които ни помагат от онова измерение. Това са човешки същества, които живеят тук на тази планета. В Шамбала съществува необичайна общност от хора, които живеят на по-висше стъпало на развитие. Те създават образец за останалата част от света, който в края на краищата трябва да се постигне.
— Къде се намира това място?
— Не зная.
— А познаваш ли някой, който го е виждал?
— Не. Когато бях момче, учех при един велик лама, който заяви един ден, че отива в Шамбала и след няколко дни празненство напусна света.
— А дали е стигнал там?
— Никой не знае. Изчезна и никой повече не го видя в Тибет.
— Тогава никой не може да знае реално дали съществува или не.
Ин остана смълчан известно време, а после каза:
— Съществуват легенди…
— Чии са тези легенди?
Той ме изгледа. Сигурен бях, че не може да говори поради някакъв закон за пазене на мълчание.
— Не мога да ти кажа това. Само ръководителят на нашата общност лама Ригден може да реши да ти го съобщи.
— Какви са тези легенди?
— Мога да ти кажа само следното: легендите са оставени от хора, които са се опитвали да проникнат в Шамбала в миналото. Това са древни легенди от векове наред.
Ин се канеше да каже още нещо, но някакъв шум от улицата привлече внманието ни. И двамата се загледахме, но не можахме да видим никого.
— Почакай ме тук — каза Ин.
Отново почука на вратата и се изгуби вътре. Появи се също така бързо и се отправи към стар ръждив джип, покрит с прокъсано платно. Отвори вратата и ми махна да вляза.
— Хайде, трябва да побързаме.
2
ЗОВЪТ НА ШАМБАЛА
Ин подкара колата на излизане от Ласа, а аз мълчах, загледан към планините. Питах се каво ли е искал да каже Уил с онази своя бележка. Защо ли е решил да отиде в Шамбала сам? И кои са тези дакини? Тъкмо смятах да попитам Ин, когато една китайска военна камионетка пресече кръстовището точно пред нас.
Когато видях това, останах крайно изненадан и ме заля вълна от напрежение и тревога. В какво се бях замесил? Току-що бяхме срещнали ръководителите на разузнавателния отряд пред хотела, където трябваше да се срещнем с Уил. Те сигурно търсеха именно нас.
— Почакай една минута, Ин — казах аз. — Предпочитам да се върна на аерогарата. Всичко това ми се струва твърде опасно.
Ин ме погледна ужасен.
— Ами Уил? — каза той. — Нали прочете бележката. Той се нуждае от теб.
— Да, но той е свикнал с подобни неща. Аз не съм сигурен, че би се съгласил да се излагам по този начин на опасност.
— Но ти вече си в опасност. Трябва да се измъкнем от Ласа.
— Накъде вървим? — попитах аз.
— При лама Ригден в манастира близо до Шигатце. Ще стигнем късно вечерта.
— Там има ли телефон? — попитах.
— Да — отвърна Ин. — предполагам, че работи. Кимнах и Ин се обърна напред, за да съсредоточи цялото си внимание върху пътя.
Това е добре, помислих си. Няма да е лошо да се махнем колкото се може по-далеч оттук и после мога да уредя завръщането си у дома.
В продължение на часове колата се тръскаше по недобре асфалтираната магистрала, минавайки покрай камионетки и стари коли по целия път. Гледката представляваше смесица от грозни индустриални сгради и комплекси в съчетание с красиви местности. Доста след като се стъмни, Ин свърна в двора на малка каменна сграда. Едно голямо и рунтаво куче бе вързано встрани от гаража вдясно и лаеше яростно насреща ни.