— Да не би да си мислиш, че ми е много приятно да се свирам тук из тази пустош? Въобще не мога да си представя как някой може да оцелее при тези условия. Но ние няма да си тръгнем оттук. Лагерът ни ще се разрасне, докато доведем достатъчно голяма войска, че да преброди всички тези места пеша. Който и да се намира тук, ще бъде открит и го очаква най-сурова разправа.
Той пресилено изкриви устни в полуусмивка.
— Но и приятелите ни ще си получат заслужената награда. Нали ме разбираш?
В този момент отново ме обзе страх, но този път бе по-различен. Това беше страх, примесен с огромно презрение. Започвах да ненавиждам цялото зло, което се криеше в този човек.
Погледнах зад него към пространството, което ми се бе сторило по-светло, но сега то бе сиво и изпълнено със сенки. Светлината бе изчезнала и аз се почувствах напълно сам.
— Защо правите това? — попитах. — Тибетският народ има право на собствени религиозни възгледи. Вие се опитвате да унищожите неговата култура. Как е възможно?
Почувствах как гневът ме прави по-силен. Това, че му се противопоставих, само още повече му вля сили.
— О, ти значи си имал мнение по въпроса — мазно се ухили той. — Жалко, че тези тибетци са толкова наивни.
Струва ти се, че ние вършим нещо необичайно. Но вашето собствено правителство също развива начини да упражнява контрол над вас. Те поставят в телата на войниците и нищо неподозиращи нарушители чипове.
Но това не е всичко. — Той почти беше се развикал. — Вече ни е известно, че когато мислим, една специфична схема на мозъчни вълни се излъчва от нас. Всяко правителство разработва механизми, които могат да улавят тези мозъчни вълни, особено недоволството и антиправителствените настроения.
Това негово заявление направо ме смрази. Той говореше за същата злоупотреба с усилвателите на мозъчните вълни, за която ме беше предупредила Ани и която бе обрекла на унищожение някои от по-ранните цивилизации.
— И знаеш ли защо вашите така наречени демократични правителства вършат всичко това? — продължи той. — Защото се страхуват далеч повече от своя народ в сравнение с нас. Нашите граждани знаят, че ролята на правителството е да управлява. Те знаят, че някои свободи трябва да бъдат ограничавани. Вашият народ вярва, че може да съществува самоопределение. Но ако това е било вярно в миналото, в един високотехнологичен свят, където някакво оръжие, което може да се помести в куфарче, може да унищожи цял град, то не може повече да бъде вярно. При такава свобода човечеството не може да оцелее. Развитието и ценностите на обществото трябва да се контролират и насочват за доброто на всички. Точно затова тази легенда за Шамбала е толкова опасна. Тя се основава на абсолютното самоопределение.
Докато той говореше, стори ми се, че чух вратата зад мене да се отваря, но не се обърнах. Цялото ми внимание бе насочено към становището на този човек. Тук намираше израз най-лошата от модерните идеологии на тиранията и колкото повече разговаряше, толкова повече се увеличаваше моята ненавист.
— Онова, което не разбирате, е, че хората могат да намерят вътрешна мотивация да създадат на света нещо добро.
Той цинично се изсмя.
— Сигурен съм, че ти не вярваш в това, нали? Нищо в историята на човечеството не намеква, че хората могат да бъдат нещо друго, освен най-алчни егоисти.
— Ако сам притежаваше някаква духовност, щеше да можеш да видиш доброто.
Аз също бях повишил глас от гняв.
— Не — направо изкрещя той. — Тъкмо в духовността е проблемът. Докато съществува религия, не може да има единство между хората. Нима не разбираш? Всяка религиозна институция е като непоклатима пречка по пътя на прогреса. Всяка е във война с всички останали. Християните използват цялото си време и пари, за да наложат на всички своята доктрина на осъждането. Евреите предпочитат да си останат изолирани в своята мечта, че са избран народ. Мюсюлманите смятат, че религията е в задружните отношения, колективната сила и свещената омраза. А ние, на Изток, сме най-зле от всички. Ние отхвърляме реалния свят в името на някакъв въображаем вътрешен живот, който никой не може да разбере. При целия този метафизически хаос, никой не може да се съсредоточи върху прогреса, върху облекчаване бремето на бедните, върху това да види всяко тибетско дете образовано.
Но не се тревожи — продължаваше той. — Ние ще се погрижим за решаването на този проблем. А ти доста ни улесни. Още веднага след посещението на Уилсън Джеймс при теб в Америка, ние проследихме всяка твоя стъпка, както и тези на холандската група. Знаех, че ще дойдеш тук и ще вземеш участие във всичко това.