Сигурно на лицето ми се е изписала изненада.
— О, да, ние знаехме всичко за теб. Действаме в Америка много по-свободно, отколкото си представяш. Вашите служби за сигурност могат да проследяват Интернет. А нима смяташ, че ние не можем? Ти и твоята религиозна групировка няма да можете да ми се изплъзнете. По какъв начин според теб успяхме да те проследим в това лошо време? Направихме го със силата на мисълта. На моята мисъл. Разбрах къде би могъл да бъдеш. Дори и след като се изгубихме сред тази пустош, аз знаех. Можех да доловя твоето присъствие. Първоначално успях да проследя приятеля ти Ин. А сега и теб.
Но това не е всичко. Вече дори не ми се налага да използвам инстинкта си, за да зная къде си. Имам скенер на мозъчните ти вълни. — И той кимна по посока към входа. — Само след минути нашите техници ще монтират новото ни съоръжение за поставяне под наблюдение. Тогава ще сме в състояние да определим местоположението на всеки, когото сме сканирали.
В първия момент не се досещах за какво говори, но после си възстанових преживяното в китайската къща в Али, след като ме бяха обгазили. Войниците ме бяха поставили под някакъв апарат. Нова вълна от страх премина през мене, но веднага се превърна в още по-силен гняв.
— Ти си луд! — изкрещях аз.
— Точно така — според теб аз съм луд. Но на мен принадлежи бъдещето. — Сега той се бе надвесил над мене със зачервено лице и направо се задъхваше от ярост. — Каква тъпа наивност. Ти всичко ще ми признаеш. Нали разбираш! Всичко!
Знаех, че нямаше да ми даде цялата тази информация, ако възнамеряваше някога да ме пусне на свобода, но в този момент това не ме вълнуваше. Изправен бях пред едно чудовище и изпитвах неимоверен гняв. Тъкмо щях да изразя своето проклятие над него отново, когато някакъв глас от другия край на помещението ми викна:
— Недей! Това те лишава от силата ти!
Полковникът се обърна и се загледа нататък и аз проследих погледа му. До вратата стоеше още един пазач, а до него седеше Ин, отпуснал се на една малка масичка. Охраната го блъсна на пода.
Аз скочих и се втурнах към Ин, а полковникът каза на стражата нещо на китайски, след което шумно излезе. Ин имаше следи от рани по лицето.
— Ин, добре ли си? — попитах аз и му помогнах да седне на походното легло.
— Добре съм — отвърна той и ме дръпна да седна на леглото до него. — Дойдоха за нас веднага щом тръгна. — В погледа му се четеше вълнение. — Разкажи какво стана. Стигна ли до Шамбала?
Погледнах към него и сложих пръст на устните си.
— Сигурно са ни оставили заедно, за да видят за какво ще си говорим — промълвих. — Обзалагам се, че тук се подслушва. Не бива да говорим.
— Трябва да се рискува — каза Ин. — Ела по-близо до нагревателя. Там има повече шум. Кажи ми какво стана.
През следващия половин час му разказах всичко за света, който открих в Шамбала, а после съвсем леко прошушнах за храмовете.
Очите му се уголемиха.
— Значи не си разбрал всичко зв Четвъртото проникновение?
Аз отвърнах само с устни:
— То е в храмовете.
Продължих да разказвам за Таиш и Уил и за това, че Ани бе казала, че трябва да узнаем онова, което се върши в храмовете.
— А нещо друго каза ли? — попита Ин.
— Каза, че не трябва да се отнасяме към никого като към враг — отвърнах аз.
Ин се сви от болка, а после каза:
— Но ти вършиш точно това спрямо полковника.
Използваш гнева и презрението, за да се чувстваш силен. Точно тези грешки направих и аз. Имаш късмет, че не те уби на място.
Тръшнах се по гръб, съзнавайки, че не мога да овладея чувствата си.
— Нима не си спомняш как негативните ти чувства отблъснаха холандската двойка и ти пропусна важна синхронна възможност? В онзи случай ти очакваше със страх, че те могат да ти причинят зло. Те може би са доловили това твое очакване и са си помислили, че не би било редно да те заприказват, тъй че си заминаха.
— Да, спомням си.
— Всяко негативно твърдение или очакване — продължи Ин, — което имаме спрямо друг човек, е молитва, която се излъчва и действа за създаване на тази реалност в съответния човек. Помни, че съзнанията ни са свързани — мислите и очакванията ни се излъчват и влияят върху другите така, че да мислят по същия начин като нас. Точно това правеше ти спрямо полковника. Ти очакваше от него да бъде зъл.
— Почакай малко. Просто го виждах такъв, какъвто е в действителност.
— Наистина ли? Коя негова страна — егото или висшата му душа?
Ин беше прав. Мислех си, че съм усвоил всичко това с Десетото откровение, но не действах според него.
— Когато бягах от него — казах аз, — той успя да ме проследи. Каза, че го прави със силата на мисълта и интуицията си.