Поклатих глава, знаейки, че все още изпитвам съпротива към тази идея. Ако беше вярна, тя полагаше върху нас товара да наблюдаваме всяка своя мисъл. Изразих тази своя загриженост пред Уил.
Той почти се разсмя.
— Разбира се, че трябва да наблюдаваме всяка мисъл. Трябва все едно да го правим, за да не пропуснем важно интуитивно проникновение. Освен това, всичко, което е необходимо, е да се върнем към една съзнателна будност и винаги визуално да си представяме, че всички постигат по-висше разбиране и осъзнаване. Легендите са съвсем ясни. За да се постигне най-голямо разгръщане на нашата молитвена енергия, ние трябва никога да не допускаме да я използваме негативно. Не можем да продължим, докато напълно не избегнем този проблем.
— Колко от тези легенди са ти били описани? — попитах аз.
Отвръщайки на моя въпрос, Уил започна да говори по-подробно за своите опитности по време на това приключение в по-големи подробности, отколкото преди.
— Когато дойдох в къщата ти — започна той, — бях объркан от това защо енергията ми се срина от нивото, на което беше, когато изучавахме Десетото откровение. Тогава започнаха да ми се явяват мисли за Тибет и се озовах при лама Ригден, където се срещнах с Ин и чух за сънищата. Без да разбирам всичко, самият аз имах подобни сънища. Знаех, че и ти по някакъв начин си свързан и имаш да вършиш нещо тук. Тогава започнах да изучавам легендите в подробности и да усвоявам молитвените проникновения. Бях се приготвил да те посрещна край Катманду, но забелязах, че китайците ме следят и помолих Ин да го направи вместо мен. Трябваше да приема с вяра, че все някак си ще се срещнем.
Уил замълча, измъкна бяла долна риза и започна да прави нова превръзка на коляното си. Погледнах безкрайната бяла планинска шир зад нас. Облаците се разделиха за миг и утринното слънце огря така, че светлите била на планините и сенчестите долини изглеждаха като вълни. Тази гледка ме изпълни с благоговение и колкото и странно да бе, аз се почувствах тук като у дома си, сякаш по някакъв начин най-сетне познах тази земя.
Когато отново обърнах поглед към Уил, той ме гледаше.
— Може би трябва да разгледаме всичко онова, което е казано в легендите за молитвеното поле — каза той. — Трябва да разберем връзката между нещата.
Аз кимнах.
— Всичко започва с осъзнаването, че нашата молитвена енергия е реална, че се излъчва от нас и въздейства върху света.
Щом веднъж осъзнаем това, можем да си дадем сметка, че това поле, това въздействие, което имаме върху света, може да се разгърне, но трябва да започнем от Първото разгръщане. Първоначално трябва да подобрим качеството на енергията, която приемаме по физичен път. Тежките и преработени храни създават киселинна основа в молекулярната ни структура и понижават нашите вибрации и евентуално ни водят до заболяване. Живите храни имат алкален ефект и повишават нашите вибрации.
Колкото са по-чисти вибрациите ни, толкова по-лесно е да се свържем с по-фините енергии, които са налични в нас. Според легендите ние ще се научим последователно да вдъхваме това по-висше ниво на енергия, използвайки като критерий своята повишена способност да възприемаме красотата. Колкото по-високо е нашето ниво на енергия, толкова повече красота виждаме. Можем да се научим да си представяме визуално как това по-високо ниво на енергия се излъчва от нас също като използваме емоционалното състояние на любов.
Така осъществяваме вътрешна свързаност, както усвоихме това в Перу. Но сега научихме, че когато си представим тази енергия като поле, което се излъчва пред нас, където и да вървим, ние можем да ставаме неизменно по-силни.
Второто проникновение започва с това, че ние настройваме разгърнатото си молитвено поле така, че да усилва потока на синхронност в нашия живот. Това правим като оставаме в състояние на съзнателна будност и очакване на следващото интуитивно прозрение или съвпадение, което тласка живота ни напред. Това очакване спомага енергията ни да достига още по-надалеч и да бъде дори още по-силна, защото сме синхронизирали своите намерения с предопределения план за развитие и еволюция, който е вложен в самата вселена.