— Мисля, че сте човекът, когото съм дошъл да срещна тук. Познавате ли господин Уилсън Джеймс?
— Уил ли? Къде е той?
— Той не може да дойде. Помоли ме аз да се срещна с вас.
Той ми подаде ръка и аз я поех неохотно, като му казах името си.
— Аз съм Ин Долоу — отвърна той.
— Може би сте служител в този хотел? — попитах.
— Не, съжалявам. Един мой приятел работи тук. Аз само взех от него сакото, за да огледам района. Исках да видя дали сте дошли.
Огледах го отблизо. Инстинктивно разбирах, че ми казва истината, но защо беше нужна цялата тази потайност? Защо просто не дойде при мен край езерото, за да ме попита кой съм.
— Защо Уил не е могъл да дойде? — попитах аз.
— Не зная със сигурност. Помоли ме да ви срещна и да ви заведа в Ласа. Доколкото разбирам, има намерение да се срещне с вас там.
Загледах се встрани. Нещата започваха да изглеждат опасни. Отново погледнах към него и казах:
— Не зная дали ми се иска да правя това. Защо Уил не ми се обади лично?
— Не зная дали има важна причина — отвърна Ин и направи крачка към мен. — Уил изключително много настояваше да ви заведа при него. Има нужда от вас.
В очите на Ин се четеше молба.
— Дали можем да тръгнем утре?
— Нека да направим така — предложих аз. — Защо да не влезем да си поръчаме по едно кафе и да обсъдим ситуацията?
Той се огледа сякаш се боеше от нещо.
— Моля ви, ще дойда утре сутринта в осем. Уил вече е уредил вашия полет и виза.
Той се усмихна и изчезна преди да мога да протестирам.
В седем и петдесет и пет излязох през вратата на главното фоайе с една-единствена чанта. В хотела се бяха съгласили да съхранят останалите ми вещи. Планът ми беше да се върна в рамките на една седмица — ако, разбира се, не се случеше нещо извънредно, след като тръгвах с Ин. В такъв случай щях да се върна веднага.
Ин беше точен и потегли със старата си тойота. Отправихме се към аерогарата. По пътя се държа сърдечно, но продължаваше да ме моли да не искам повече сведения за това, което става с Уил. Размишлявах дали да му кажа какво ми бе казала Натали за онова мистериозно място в Средна Азия и за онова, което Уил ми съобщи онази нощ в спалнята ми, за да видя как ще реагира Ин. После обаче се отказах от намерението си. По-добре да наблюдавам внимтелно Ин, казах си аз, и да видя какво ще стане на летището.
На билетното гише установих, че наистина на мое име е закупен билет за полет до Ласа. Огледах се и се опитах да почувствам каква е работата. Всичко изглеждаше напълно нормално. Ин ми се усмихваше. Беше очевидно в добро настроение. За съжаление жената на гишето съвсем не беше в подобно настроение. Тя говореше съвсем малко английски и бе много претенциозна. Когато ми поиска паспорта, още повече ме подразни и аз й отвърнах троснато. Тя се спря, загледа се в мен така, сякаш имаше намерение да откаже да ми издаде билета. Ин се намеси бързо, поговори с нея със спокоен глас на родния й непалски език. След няколко минути поведението й започна да се променя, тя повече не погледна към мен, но разговаря мило с Ин и даже се разсмя на нещо, което той каза. Няколко минути по-късно ние вече имахме билети и бордови карти и седяхме на малка масичка в кафене недалеч от вратата, през която трябваше да се отправим за самолета. Навсякъде се беше просмукал силен мирис на цигари.
— В теб се таи много гняв — каза Ин. — И ти не използваш енергията си правилно.
Останах изненадан от тези думи.
— Какво имаш предвид?
Той ме погледна добронамерено.
— Имам предвид това, че не направи нищо, за да помогнеш на онази жена на гишето да подобри настроението си.
Веднага разбрах какво имаше предвид. В Перу Осмото откровение описваше метод как да повдигнем енергията на другите, като се съсредоточим върху лицата им по определен начин.
— Ти познаваш ли Откровенията? — попитах аз. Ин кимна и погледна към мен.
— Да — отвърна той. — Но има още какво да се опознае.
— Не е лесно човек да си спомня да захранва другите с енергия — добавих аз в самозащита.
С много предпазлива интонация Ин каза:
— Но ти трябва да си даваш сметка, че така или иначе ти вече влияеш върху нейната енергия със собствената си, независимо дали съзнателно или не. Важното е по какъв начин настройваш собственото си… поле на… на… — Ин се опитваше да намери подходящата английска дума. — Поле на интенция, — каза най-сетне той. — Твоето молитвено поле.
Изгледах го продължително. Ин описваше молитвата така, както преди я бе описал тъмнокосият мъж.
— Какво по-точно искаш да кажеш? — попитах аз.
— Бил ли си някога в помещение с хора, където енергията и настроението са много ниски и изведнъж някой влиза и издига веднага енергията на всички само с това, че е влязъл в стаята? Енергийното поле на този човек върви пред него и докосва всички останали.