Докато минавахме през храмовете, ни стана ясно, че всички те са съсредоточени върху определена сфера от човешкия живот. Наблюдавахме мнозина световни лидери, ръководени от страха — включително онези в китайското правителство, които получаваха помощ, за да се присъединят към световната общност и да въведат икономически и социални реформи.
Във всеки един от случаите, пространството зад участниците в ситуацията просветляваше и обзетите от страх, които действаха с цел да контролират или манипулират, за да си осигурят лична власт, постепенно започваха да отстъпват от своите упорито поддържани позиции.
Докато бягахме сред лабиринта от храмове, търсейки бабата на Таши, все си задавах едни и същи въпроси. Какво точно ставаше тук? Каква бе връзката между дакините или ангелите и молитвените проникновения, които се осъществяваха? Какво знаеха живеещите в храмовете, което бе неизвестно за нас?
Дойдохме до място, откъдето се виждаха храмове на цели мили разстояние, докъдето погледът ни стигаше. Пътечки вървяха във всички посоки. В далечината още се чуваха хеликоптери. Както си стояхме, още един голям храм на петстотин фута зад нас се срина с трясък.
— Какво става с хората, които са в тези храмове? — попитах аз Таши.
Той гледаше втренчено облака прах, който се издигаше от камънаците.
— Не се тревожи, нищо им няма. Те могат да се преместят на друго място без да бъдат видени. Проблемът е, че ролята им като проводници на енергия е нарушена.
Той ни изгледа и двамата.
— Ако те не успеят да помогнат в тези ситуации, то кой друг?
Уил приближи до Таши.
— Трябва да решим накъде да вървим. Не разполагаме с много време.
— Баба ми е някъде тук — каза той. — Баща ми ми каза, че се намира в един от централните храмове.
Загледах се към лабиринта от каменни постройки.
— Не виждам никакъв физически център.
— Баща ми нямаше предвид това — каза Таши. — Искаше да каже, че баба ми е в храм, който е концентриран върху централните финални проблеми на човешката еволюция.
Таши оглеждаше храмовете в далечината, докато казваше тези думи.
— Ти можеш да видиш хората тук по-добре от нас. Не можеш ли да поговориш с тях и да ги попиташ накъде да вървим?
— Опитах се да поговоря — отвърна той, — но енергията ми не е достатъчно силна. Сигурно щях да мога, ако останех тук още известно време.
Таши не бе довършил изречението си, когато и друг храм се събори на земята, този път много по-близо.
— Трябва да изпреварим войниците в енергийно отношение — каза Уил.
— Почакайте за момент — спомена Таши. — Струва ми се, че виждам нещо.
Той се бе загледал към лабиринта от храмове. Аз също погледнах нататък, но не забелязах нищо особено. Обърнах се към Уил, но той само сви рамене.
— Къде? — попитах Таши.
Той вече бе поел по пътеката вдясно и ни направи знак да го последваме.
Като вървяхме забързано двайсет минути, спряхме пред храм, чиято архитектура много приличаше на тази на всички останали, с тази разлика, че беше по-голям и тъмнокафявият камък, от който бе изграден, имаше светлосинкав отенък.
Таши стоеше неподвижен и гледаше право към масивната каменна врата.
— Какво има, Таши? — попитах.
Далеч зад нас чухме трясък на още един храм, който рухваше.
Таши погледна към мен.
— Храмът от съня ти, за който каза, че в него намираме някого, не беше ли син?
Аз отново погледнах към храма.
— Да — отвърнах. — Такъв беше.
Уил тръгна към вратата и обърна поглед към нас.
Таши кимна и Уил отмести огромния каменен блок.
Храмът бе пълен с хора. Както и преди, успявах да видя само леките очертания на множество силуети. Те всички, изглежда, бяха в движение, събраха се наоколо ни и аз се почувствах обзет от определено чувство на радост. Те се движеха така, че оставах с впечатлението, че отиват към средата на храма. Аз се обърнах в тази посока и видях да се отваря пространствен прозорец. Започнахме да наблюдаваме редица сцени от Средния Изток, последвани от Ватикана, след това Азия, като всички сцени създаваха впечатление за разрастващ се диалог между отделните институционални религии.
Наблюдавахме сцени, които показваха как се развива все по-голяма толерантност. В рамките на християнството, както католическо, така и протестантско, започва да става ясно, че същинското християнско преживяване и преживяването на посвещение и просветление в Източните религии, юдаизма и исляма — самото преживяване — е съвършено еднакво. Всяка религия поставя акцент върху различни аспекти на това мистично взаимоотношение с Бога.