Източните религии наблягат на самия ефект над съзнанието, преживяването на светлина, на чувство за единение с вселената, освобождаване от желанията на егото и специфично отстранение. Ислямът подчертава чувството на единство, което е резултат от съпреживяване с всички останали и силата на груповото действо. Юдаизмът набляга на значимостта на традицията, основаваща се върху такова единство, върху преживяването на избранничество и на това, че всеки жив човек е отговорен за еволюцията на човешката духовност.
Християнството набляга върху идеята, че духът се изявява в човешките същества не само като все по-ясно осъзнаване за единение с Бога, но и като висше Аз — че ние можем да разгърнем своята същност по-цялостно и можем при едно вътрешно водителство и мъдрост да постъпваме така, сякаш човешката личност на Бога, Христос, сега гледа през нашите очи.
В сцената пред погледа ни ние виждахме резултатите от тази нова толерантност и единство. Все повече и повече фокусът се насочваше върху самото преживяване на свързаност с Божественото, а не върху различните акценти. Появяваше се воля за разрешаване на етническите и религиозни конфликти, по-голямо разбирателство между религиозните лидери и едно ново разбиране за това каква сила се крие в молитвата, ако всички разгърнат своите полета в религиозно единство.
Докато наблюдавах, разбрах напълно какво лама Ригден и Ани ми бяха казали по отношение обединението на религиите — че това ще бъде знакът, че тайните на Шамбала започват да се опознават.
В този момент сцената на прозореца пред нас се промени. Видяхме група хора, които разговаряха и радостно празнуваха раждането на едно дете. Всички се смееха и детето преминаваше от ръка на ръка. Хората изглеждаха различни едни от други, представяйки различни националности. Докато ги наблюдавах, останах с впечатлението, че са представители на различни религии също така. Вгледах се отблизо и можах да видя родителите на бебето. Изглеждаха ми познати. Знаех, че не са те, но чертите на лицата им бяха много сходни с тези на Пема и нейния съпруг.
Напрегнах се с всички сили, за да видя, защото имах чувството, че ставам свидетел на нещо, което е от изключително значение. Какво ли бе то?
Сцената отново се смени и ние вече гледахме тропически район, който изглеждаше в югоизточна Азия или може би Китай. Както и преди, действието се пренесе в къща, където редица хора, различни по външен вид, вземаха на ръце едно бебе и поздравяваха родителите му.
— Не разбираш ли какво ни се показва? — попита Та-ши. — Ето къде отиват изчезналите заченати деца. Преминават в различни семейства по целия свят. Това е процес на предаване. Децата получават по-висшата генетична енергия на Шамбала, преди да преминат на друго ниво.
Уил гледаше надолу замислен, после отново погледна към нас.
— Това означава преходът — каза той. — За това се говори в легендите. Шамбала няма да се премести на едно място. Нейната енергия ще се пренесе на много различни места по цялото земно кълбо.
— Какво? — попитах. Таши ме погледна.
— Нали знаеш легендата, в която се казва, че воините на Шамбала ще се устремят от изток и ще поразят силите на злото и ще създадат ново идеално общество. Това не става с коне и мечове. То става като резултат от нашето разгърнато поле, когато познанието за Шамбала премине в света. Ако всички хора от всички религии, които силно вярват в нашата връзка с Божественото, избягват негативни молитви и работят заедно, ние можем да използваме молитвените проникновения, които ще поемат функциите на Шамбала.
— Но ние не познаваме всичко, което правят те — казах аз. — Не знаем останалата част на тайната!
Още щом произнесох тези думи, сцената през прозореца в пространството се смени отново. Сега пред нас се разкриваше огромна шир от заснежени планини и група китайски военни хеликоптери, които се насочваха към нас. Видяхме как още храмове се срутваха, докато онези приближаваха. Добиваха вид на древни развалини, а подир туй напълно се превръщаха на прах. Сцената се пренесе от външната страна на сградата, където бяхме сега, а след това от вътрешната.
Наблюдавахме самите себе си, застанали сред помещението, а наоколо ни имаше не смътни силуети на хора, а съвсем ясното им присъствие. Мнозина носеха отличителните одежди на тибетски монаси, но също така мнозина носеха различно облекло. Някои бяха в одеждите на представители на Източните религии, други в традиционните носии на евреите хасиди, а други пък носеха раса и разпятия, типични за християнството. Също така мнозина бяха облечени в характерните дрехи за ислямските молли.
Интересното бе, че между тях имаше жена, която много напомняше една от моите съседки от долината. Не откъсвах поглед от нея. Яви ми се образът на дома. В представите ми всичко изпъкна пред мен съвсем ясно: планините, които се виждаха от моя прозорец и потокът в далечината. Спомних си вкуса на водата му. Представих си как се навеждам и пия от него.