Отново се чу тътен на хеликоптери, много близо до нас и един от близките храмове се срути.
Таши се бе обърнал и вървеше от дясната ни страна. В сцената през пространствения прозорец го виждахме какво прави. Беше се обърнал към една от тибетските монахини.
— Коя е тя? — попитах Уил.
— Сигурно е неговата баба — отвърна ми той.
Те разговаряха помежду си, но думите им не стигаха отчетливо до мене. Накрая двамата се прегърнаха и Таши се завтече към нас.
Продължавах да го съзерцавам през прозореца в пространството, но когато той стигна до мене, сцената изчезна. Прозорецът си остана, но образите бяха смътни като телевизионен екран, включен на несъществуващ канал.
Таши целият сияеше.
— Разбирате ли? — възкликна той. — Това е храмът, от който са ви наблюдавали двамата с Уил през целия път, докато сте се опитвали да достигнете Шамбала. Тези хора със своето молитвено поле са ви помагали. Без тях никой от нас нямаше да бъде тук.
Погледнах и осъзнах, че вече не виждам силуетите на никой наоколо.
— Къде отидоха? — извиках аз.
— Налагаше се да напуснат — отвърна Таши, загледан в празния пространствен прозорец, който остана в средата на стаята. — Сега е наш ред.
В този момент храмът бе разтърсен из основи и от външната му страна изпопадаха ред камъни.
Без предварителен знак пространственият прозорец се проясни и ние видяхме как китайците слизат от хеликоптерите си непосредствено пред храма. Полковник Чанг вървеше напред и издаваше заповеди на своите войници. Лицето му се виждаше съвсем ясно.
— Налага се да издигнем енергията му с нашите полета — каза Уил.
Таши кимна в знак на съгласие и бързо ни преведе през всички степени на енергийно разгръщане и проникновение. Представихме си визуално как нашите енергийни полета се излъчват от нас и проникват в полетата на китайските военни, особено на Чанг, и ги издигат на ново ниво на осъзнаване на висшите им интуитивни прозрения.
Наблюдавах лицето му. Той се спря и погледна нагоре, сякаш почувства по-високата енергия.
Аз внимателно се загледах, за да забележа някаква следа от висшето му Аз, изписана на лицето му и забелязах лека промяна на погледа, дори някаква полуус-мивка. Той оглеждаше войниците си.
— Съсредоточете цялото си внимание върху лицето му — казах аз. — Върху лицето.
Докато правехме това, той отново спря. Един от военните, очевидно помощник-командирът, приближи до него и го запита нещо. В продължение на няколко мига Чанг не обърна внимание на младшия офицер. Но постепенно подчиненият му привлече вниманието му, сочейки към храма, където се намирахме. Чанг като че ли се взе в ръце и си върна гневното изражение на лицето. Даде знак на всички войници да го последват и се насочи към нас.
— Не успяваме — казах аз. Уил ме изгледа.
— Дакините ги няма.
— Трябва да се махаме оттук — извика Таши.
— Но как? — запита Уил. Таши се обърна с лице към нас.
— Трябва да преминем през пространствения прозорец. Баба ми каза, че през този прозорец можем да излезем сред културите извън Шамбала. Но само ако имаме помощта на това място, за да издигнем енергията от другата страна.
— Какво е имала предвид под помощ? — попитах. — Кой ще ни помогне?
Таши поклати глава.
— Не зная.
— Трябва все пак да опитаме — извика Уил. — И то веднага!
Таши изглеждаше объркан.
— Как преди си преминавал през пространствените прозорци, когато си бил във външните пръстени? — попитах Таши.
— Имахме усилватели на енергията — отвърна ми той. — Не съм сигурен, че мога да го направя без тях.
Докоснах рамото на Таши.
— Ани каза, че всеки, живеещ сред пръстените е на път да успява да прави тези преходи без усилвател. Помисли. Ти как премина?
Таши все още не знаеше какво да прави.
— Наистина не зная. Стана някак си от само себе си. — Той замълча. — Струва ми се, че просто се изпълвах с очакването да стане и то ставаше мигновено.
— Направи това, Таши — каза Уил и посочи с глава към пространствения прозорец. — Постъпи така и сега.
Видях как Таши концентрира цялата си енергия, след което погледна към мен.
— Трябва да зная къде искам да отида, за да си го представя визуално. Къде отиваме?
— Почакай за минута — отвърнах. — Спомни си съня, който ти се е явил. Нали беше видял вода?