Таши се замисли и каза:
— Беше място с изглед към извираща вода. Или може би кладенец…
— А може би ручей? — извиках. — Ручей с каменен вир?
Той широко отвори очи насреща ми.
— Да, мисля че беше това. Погледнах Уил.
— Зная къде е това. Извор откъм северната страна на склона край долината, където живея. Там трябва да идем.
В този момент храмът бе отново силно разтърсен. В главата ми изникнаха представи как храмът се срутва и ние сме разтърсени от експлозии. Отърсих се от тях. Представих си вместо това, че успяваме да избягаме. Започнах да се чувствам въвлечен в битка също като баща ми — битка, която не бях искал, но която не можех да избегна поради опасността, в която се намирах. Но този път това беше битка на съзнания.
— Съсредоточи се — извиках. — Какво трябва да правим?
— Първо да си представим визуално къде отиваме — отвърна Таши. — Опиши ни го.
Аз бързо им предадох всичко в подробности: планинската пътека, дърветата, течението на извора, цвета на листата в този момент на годината. После ние двамата помогнахме на Таши да се концентрира върху този образ. Докато наблюдавах, прозорецът се отмести тъкмо към това пространство. Видяхме извора съвсем ясно.
— Ето го! — извиках аз.
Уил се обърна към Таши.
— Ами сега какво трябва да правим? Баба ти е казала, че ще имаме нужда от помощ.
През прозореца зърнахме някакъв човек в далечината и насочихме цялото си внимание към смътния му силует. Опитвах се да разбера кой е и забелязах, че е млад, някъде на възрастта на Таши.
Накрая образът се проясни и аз разпознах кой е.
— Това е Натали, дъщерята на съседа ми — извиках аз, като си спомних първото си интуитивно усещане във връзка с нея. То беше буквално тази сцена.
Таши бе усмихнат широко.
— Това е сестра ми!
В този момент друг огромен отломък от храма се срути на земята извън храма.
— Тя ни помага — викна Уил и ни изтласка към прозореца. — Да вървим!
Таши с лек шум се промъкна през пространствения прозорец, последван от Уил. Когато аз приближих до прозореца, задната стена на храма се срути и там, от другата страна застана полковник Чанг.
Обърнах се и му хвърлих един поглед, след което преминах през прозореца.
Лицето му продължаваше да бъде изпълнено с твърда решителност и той сграбчи едно късовълново радио от колана си.
— Зная къде отивате! — изкрещя той, а останалата част от храма започна да се събаря. — Зная!
Когато преминах през прозореца в пространството, кракът ми стъпи на позната земя и аз почувствах топлия полъх на лицето си. Бях отново у дома.
Огледах се и забелязах, че Таши и Натали бяха застанали един до друг и се гледаха в очите, като бързо говореха нещо. Лицата им бяха въодушевени, сякаш току-що нещо бяха открили. Уил застана до тях.
До тях стояха бащата на Натали, Бил, няколко съседи от общината, сред които отец Браниган и Шри Дево, както и протестантският пастор Джули Кармишел. Всички изглеждаха леко объркани.
Бил приближи до мен.
— Не зная от къде се завръщаш, но, слава Богу, ето че си тук отново.
Аз посочих към духовниците.
— Какво правят всички тези хора тук?
— Натали ги помоли да дойдат. Говори за легенди и за това как да се създават молитвени полета и подобни неща. Очевидно току-що са й хрумнали подобни идеи. Каза, че знае какво става с вас, а ние забелязахме човек, който държеше къщата ти под наблюдение.
Вдигнах Поглед към склона и се канех да кажа нещо, но Бил ме изпревари.
— Натали каза и още нещо странно. Каза, че има брат. Кое е това момче, с което говори?
— По-късно ще ти обясня — отвърнах му. — Кой е държал къщата ми под наблюдение?
Бил не отговори. Обърна погледа си към Уил и останалите, които идваха към нас.
В това време чухме някакви коли, които приближаваха към нас по склона. Синя камионетка беше спряла пред къщата ми. Двама мъже излязоха, видяха ни и тръгнаха към една скала на стотина фута над нас.
— От китайските разузнавателни служби са — каза Уил. — Сигурно Чанг ги е изпратил. Трябва да изградим поле.
Очаквах духовниците да ни запитат какво е това, но те само кимнаха в знак на съгласие. Натали започна да ни води през нивата на разгръщане и проникновение на енергията заедно с Таши.
— Започнете с енергията на Твореца — каза тя. — Нека тя премине по цялото ви тяло и го изпълни. Нека се излъчи от върха на главата и през погледа. Нека се излъчи към света в неизменно молитвено поле, докато започнете да виждате само красота и да чувствате само любов. В повишено състояние на будност, очаквайте, че това поле ще се разгърне и издигне духовните полета на хората над нас, издигайки ги на нивото на техните висши интуитивни проникновения.