— Да — казах аз. — Разбирам какво имаш предвид. Погледът му проникна дълбоко в мен.
— Ако искаш да откриеш Шамбала, ще трябва да се научиш да правиш това съзнателно.
— Шамбала ли? За какво говориш?
Лицето на Ин пребледня и на него се изписа израз на объркване. Той поклати глава, очевидно чувствайки, че е казал повече, отколкото трябва.
— Няма значение — бавно каза той. — Това не е моя работа. Уил трябва да ти обясни.
Редицата от хора се запъти за влизане в самолета и Ин се обърна и приближи към стюардесата, която проверяваше билетите.
Аз напрягах ума си, опитвайки се да си спомня откъде ми е позната думата „Шамбала“. Най-сетне си спомних. Шамбала бе митическа общност според тибетския будизъм, въз основа на която са изградени легендите за Шангри-Ла.
Улових погледа на Ин.
— Това място е мит… нали?
Ин подаде своя билет на стюардесата и се отправи по пътеката между редовете.
При полета към Ласа Ин и аз седяхме в различни сектори на самолета, което ми даде време да помисля. Всичко, което знаех, бе, че Шамбала е от голямо значение за тибетските будисти, чиито древни писмени паметници я описваха като свещен град от диаманти и злато, пълен с адепти и лами — и скрит някъде в обширните необитаеми райони на северен Тибет или Китай. В последно време обаче повечето будисти говореха за Шамбала със символичен език, представяйки я като състояние на духа, а не реално местоположение.
Протегнах ръка и измъкнах една пътна брошура за Тибет от джоба на седалката пред мен, надявайки се да си припомня някоя от географските особености. Разположен между Китай на север и Индия и Непал на юг, Тибет представлява огромно плато с няколко области, които са по-ниски от 6000 фута. На южната му граница се издигат Хималаите, включително връх Еверест, а на северната му граница откъм китайска страна се намира обширната планина Кунлун. Между тези две граници се намираха дълбоки клисури, буйни реки и стотици квадратни мили камениста тундра. Ако се съди по картата, източен Тибет изглеждаше най-плодородната и най-гъсто населена област, докато северната и западна част изглеждаха необитаеми и планински области с много малко пътища, всичките каменливи.
Очевидно има два основни маршрута в северен Тибет — северният път, който се използва най-вече за минаване на камиони, и южният път, който е разположен в полите на Хималаите и се използва от поклонници от целия регион, които искат да посетят сакралните места на Еверест, езерото Манасаровар и връх Кайлаш и да продължат по-нататък към мистичната планина Кунлун.
Вдигнах поглед от четивото си. Докато летяхме на 35 000 фута височина, започвах да долавям определена промяна в температурата и енергията извън самолета.
Под мен Хималаите издигаха замръзналите си каменни върхове, които бяха обрамчени от ясното синьо небе. Прелетяхме точно над връх Еверест, преминавайки във въздушното пространство на Тибет — земята на снеговете, покрива на света. Това бе народ от търсещи хора, вътрешни пътешественици и когато погледнах надолу към зелените долини и каменливи равнини, обкръжени от планини, аз не можех да не изпитам известно благоговение пред неговата загадъчност. Колко лошо, че в момента този народ бе брутално управляван от едно тоталитарно правителство. Какво ли правех аз тук, питах се.
Обърнах се назад, за да видя Ин, който седеше четири реда зад мен. Тревожеше ме това, че той бе толкова потаен. Отново взех решение да бъда много предпазлив. Нямаше да отида по-нататък след Ласа, ако не получа пълно обяснение на това какво става.
Когато пристигнахме на летището, Ин отказа да отговори на всичките ми въпроси, свързани с Шамбала и все повтаряше, че скоро ще се срещнем с Уил и тогава ще науча всичко. Взехме такси и се отправихме към малък хотел близо до центъра на града, където Уил трябваше да ни чака.
Забелязах, че Ин ме наблюдаваше.
— Какво има? — попитах аз.
— Исках само да видя как се приспособяваш към височината — каза Ин. — Ласа е на 2 000 фута над морското равнище. Известно време няма да ти е леко.
Кимнах в знак на благодарност за неговата загриженост, но бях свикнал лесно да се приспособявам към големи надморски височини. Тъкмо смятах да кажа това на Ин, когато погледът ми бе привлечен от огромна постройка, която приличаше на крепост в далечината.
— Това е дворецът Потала — поясни Ин. — Искаше ми се да го видиш. Той беше зимната резиденция на Да-лай Лама, преди да бъде изпратен в изгнание. В момента е символ на борбата на тибетския народ срещу китайската окупация.