Аз мълчах. Думите на Уил ме накараха да си спомня за Ин и всички останали под китайската тирания. Какво ли бе станало с него? Нямаше да се справя без неговата помощ. Споменах на Уил за това.
— Все още сме в състояние да го открием — каза той. — Телевизията е само предшественик на съвършеното състояние на вътрешното ни зрение, запомни това. Опитай се да откриеш мислено къде би могъл да се намира.
Кимнах и се опитах да изпразня съзнанието си от мисли, запазвайки само мисълта за Ин. Вместо неговият образ, в съзнанието ми изплува образа на полковник Чанг и аз изпитах ужас. Казах на Уил какво стана.
— Спомни си израза, който е имал, в момента, когато се осъзна, и открий този израз в представата си за него.
Намерих това изражение с вътрешното си зрение и тогава внезапно ме връхлетя представата за Ин, който се намираше в затворническа килия, заобиколен от стражи.
— Видях Ин — казах аз, разгръщайки молитвената си енергия и призовавайки висшите сфери, докато в представата ми образа му бе обгърнат от светлина. После си представих образно как светлината озарява и онези, които го държаха затворен.
— Виж един ангел до Ин — каза Уил, — … и до полковника.
Аз кимнах, мислейки си с любов за завета на Тибет.
Уил вдигна вежди и се усмихна, а аз отново се съсредоточих над вътрешните образи. Ин ще бъде свободен. Тибет също ще се освободи.
Този път нямах никакво съмнение.