Том Нокс
Тайната на сътворението
И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.
Бележка на автора
„Тайната на сътворението“ е художествено произведение. По-голямата част от религиозните, историческите и археологическите препратки обаче са обосновани на факти и са точни.
Например:
Гьобекли Тепе е археологически обект на около 12 000 години. Намира се в Югоизточна Турция, близо до град Шанлъурфа. Целият комплекс от камъни, колони, фигури и барелефи е нарочно затрупан през 8000 г. пр.н.е. Никой не знае защо.
В района около Гьобекли Тепе, сред кюрдите от Южна Турция и Северен Ирак, съществува група древни религии, позната като „Култ към ангелите“. Някои от последователите му почитат бог Мелек Таус.
С признателност към…
Бих искал да благодаря на Клаус Шмит, както и на останалите служители на Германския археологически институт в Гьобекли Тепе; на моите редактори и колеги Ед Гренби, Дейвид Сътън, Андрю Колинс и Роб Коуън, както и на всички в „Уилям Морис Лондон“. Особено съм благодарен на агента ми Юджийн Фърнис, както и на Джейн Джонсън от „Харпър Колинс Великобритания“.
Бих искал да благодаря и на дъщеря си Люси — за това, че все още ме познава, макар да бях изчезнал за няколко месеца, за да напиша тази книга.
1
Алън Грийнинг беше мъртвопиян. Беше се наливал цялата нощ в „Ковънт Гардън“. Започна в „Пънч“, където изпи три или четири бири със стари приятели от колежа. След това отидоха в „Агнето и знамето“ — приятната стара лондонска кръчма надолу по усойната уличка, до клуб „Гарик“. Колко ли дълго киснаха там, поръчвайки бира след бира? Не можеше да си спомни. Защото по-късно отидоха в „Раундхаус“, където срещнаха още двама души от офиса. По някое време минаха от халби със светло пиво към концентрати — шотове водка, джин с тоник и уиски на екс с бира за разредител.
А след това допуснаха фатална грешка. Тони подметна: „Хайде да отидем да погледаме момичета“. И всички се засмяха, съгласиха се и се завлякоха нагоре по „Сейнт Мартин стрийт“, подкупиха контролата, за да влязат в стриптийз клуб „Стрингфелоус“. Охраната не искаше да ги пусне, поне в началото — шестимата млади мъже, очевидно пийнали и доста буйни, изглеждаха притеснително.
Проблем.
Но Тони извади няколко банкноти от тлъстия си бонус от лондонското Сити — стотина лири, може би повече и охраната цъфна в усмивка: „Но, разбира се, сър…“. А след това…
Какво се случи след това?
Всичко му е като в мъгла. Вихрушка от прашки, бедра и питиета. И усмихващи се голи латвийски момичета, неприлични шеги за руските шуби, едно полякинче с изумителни гърди… А купищата мангизи, дето потрошиха по тях и за какво ли още не.
Алън простена. Момчетата се разотидоха по различно време — срутваха се в таксита направо от клуба. Накрая остана само той, последен в цялото заведение, пъхаше десетачки в прашките на една латвийка, тя извиваше финото си дребно тяло, а той я гледаше безпомощно, с боготворение, тъпо и идиотски.
В четири сутринта момичето спря да се усмихва, лампите светнаха внезапно, а охраната сграбчи Алън за раменете и непоколебимо го отведе до вратата. Не го изхвърлиха на улицата като каубой от салон в старомоден уестърн, но почти.
Вече беше пет сутринта и първите признаци на махмурлука пробождаха Алън точно зад очите. Трябваше му такси. Само да се прибере. Беше на „Стренд стрийт“ и искаше да си е в леглото.
Дали имаше достатъчно пари? Беше оставил кредитната си карта у дома, но след като пребърка замаяно джобовете си, установи, че да, има пари. В портфейла си откри трийсет лири, които стигаха за такси до Клапъм.
Или по-скоро би трябвало да стигнат. Но таксита не се виждаха. Това беше най-мъртвият час на нощта. Пет сутринта по „Стренд“. Беше твърде късно за купонджии. И твърде рано за чистачите по офисите.
Алън огледа улицата. По лъскавите широки тротоари на централен Лондон ръсеше лек априлски ръмеж. Голям червен нощен автобус отиваше в обратната посока — към катедралата „Сейнт Пол“.
Накъде да тръгне? Алън се бореше с алкохолната мъгла в мозъка си. Имаше едно място, където винаги можеш да хванеш такси — крайбрежната на Темза. Там винаги има таксита.
След като се поосвести, свърна наляво към пресечката. Никога не беше минавал по тази улица. Все още ръмеше. Небето над старите комини вече просветляваше от първите намеци за пролетното утро. Наоколо нямаше жив човек.