Там кипеше трескава активност. В единия ъгъл имаше две следователки, облечени със зелени еднократни дрехи и с маски на лицата. Кървавите петна на пода се виждаха ясно, бяха тъмни и лепкави. Сержант Бойер махна за поздрав от другия край на помещението. Форестър се усмихна в отговор на жеста на помощника си.
— Копали са тук — посочи Бойер.
Форестър забеляза, че русата му коса е с нова подстрижка. Форестър завиждаше на помощника си заради неговата младост.
Главният инспектор хвърли око на пръстта по пода. Имаше нещо особено в това престъпление.
— Какво са търсели?
Бойер сви рамене.
— Идея нямаме, сър. — Сержантът махна с ръка към изкъртените от пода плочи. — Но добре са се постарали. Сигурно са им трябвали поне два часа да махнат всичко това и да стигнат толкова дълбоко.
Форестър се приведе към пода и прецени с поглед извадената пръст и дълбоката влажна и тъмна дупка в пода.
— Видяхте ли се с портиера? — продължи да бъбри зад гърба му Бойер.
— Да. Нещастникът…
— Лекарят ми каза, че са се опитали да го умъртвят бавно.
— И на мен ми каза същото. И май е прав. Искали са кръвта му да изтече. Ако алармата на колата не се е била задействала и ако е нямал късмета онова хлапе да се отбие… — отвърна Форестър, без да се обръща.
— Щял е да умре от загуба на кръв — кимна Бойер.
Форестър се изправи.
— Значи имаме опит за убийство. По-добре говори с Олдридж. Той ще иска някой официално да поеме случая и т.н. Подгответе стая за възстановка на престъплението.
— А белезите по гърдите на стареца?
— Моля?
Форестър се обърна. Бойер потрепваше и държеше снимка.
— Не ги ли видяхте?
— Какво да видя?
Бойер му подаде листа и обясни:
— Лекарят направил снимка на белезите по гърдите. Прати я на мейла на управлението тази сутрин, нямаше как да ви я покажем по-рано.
Форестър пое разпечатката от Бойер. И я погледна. Голите и беззащитни гърди на портиера бяха обърнати към обектива.
Кървавите белези образуваха Звездата на Давид. Нямаше как да се сбърка. Плътта беше брутално разрязана, но знакът личеше ясно. Два вплетени триъгълника. Еврейската Звезда на Давид. Знак, изрязан в плът и кръв.
5
— Значи това са новите знаци, за които се споменаваше в статията?
— Ja.
Роб стоеше с Брайтнер насред разкопките. Двамата бяха на ръба на един от изкопите и гледаха към кръга от високи, Т-образни камъни. Това бяха мегалитите. Около тях разкопките продължаваха усърдно — турските работници четкаха находките, копаеха с лопати, спускаха стълби, други изнасяха ръчни колички с пръст по тесни дървени мостчета.
Слънцето припичаше.
Изображенията бяха странни, но Роб вече ги беше видял на снимките във вестника и му изглеждаха познати. Върху един от камъните имаше изображения на лъвове. Ерозията беше повредила част от птиците, може би бяха патици. На другия камък имаше нещо, което приличаше на скорпион. Около половината от мегалитите имаха подобни барелефи, много от тях бяха сериозно ерозирали, други не чак толкова. Роб нахвърли някои впечатления в бележника си и направи снимки с камерата на телефона си. Прекопира странната Т-образна форма на мегалитите колкото можа по-точно.
— Но това, разбира се, не е всичко — каза Брайтнер. — Komm.
Двамата тръгнаха покрай ръба на изкопа към друго разкритие. В него имаше още три жълтеникави колони, заобиколени от кирпичена стена. Между тях проблясваха останки от нещо, което напомняше керамична облицовка. Руса германка каза „Guten Tag“ на Роб и отмина, стиснала найлоново пликче с дребни камъчета.
— Тук има много студенти от Хайделберг…
— А другите работници?
— Всички са кюрди — съобщи Брайтнер. Примигна с очи и за момент свъси лице зад очилата. — Разбира се, имам и други експерти. Палеоботаници и двама-трима други специалисти.
Брайтнер извади кърпичка и изтри потта от оплешивялата си глава.
— А това е Кристин…
Роб се обърна. Откъм палатките, където се бяха установили ръководителите на разкопките, се задаваше дребна, но енергична фигура с панталони в цвят каки и забележително чиста бяла риза. Всички останали на обекта изглеждаха мърляви от всепроникващия кафеникав прах. Не и тя. Роб се стегна както винаги, когато го запознаваха с привлекателна млада жена.