— Че къде тогава си я намерил? Какво, по дяволите, се опитваш да ми кажеш, Лътрел?
— Ирландия. Тя е тук, в Ирландия. Йезидитите ми казаха къде е. Докато бях в Лалеш, ми казаха как мога да я намеря.
Това беше груб блъф, но сякаш проработи. По лицето на Клонкъри премина сянка на тревога и съмнение, която той се опита да прикрие с подигравка.
— Точно така. Но, разбира се, ти не можеш да ми кажеш къде е Книгата. Въпреки че бих могъл да отрежа носа на дъщеря ти с гилотинка за обрязване на пури.
— Няма никакво значение къде точно е Книгата. Но след ден или два ще ти я донеса тук. Тогава може да си я получиш и да освободиш дъщеря ми. — Роб погледна Клонкъри право в очите. — След това не ме интересува дали ще си проправиш път навън със стрелба.
— Не. И мен не ме интересува, Роби. Просто искам Книгата.
Двамата мъже продължиха да се измерват с погледи. Роб усети как журналистът в него се обажда и го обзема любопитство.
— Но защо? Защо си така вманиачен в Черната книга? Защо е всичко… това?
Клонкъри за миг погледна някъде извън кадър, сякаш премисляше отговора си. Зелените му очи проблеснаха, когато отново се обърна към камерата.
— Предполагам, че мога да ти разкажа част от историята. Да ти дам, как му казвате журналистите… Сламка?
Роб усети, че полицаите от лявата му страна се раздвижиха. Нещо ставаше. Дали пък това не беше сигналът за началото на полицейската атака към къщата? Нима съдбата на дъщеря му щеше да се реши точно сега?
Форестър му направи жест да продължи да поддържа разговора с Клонкъри. Той и бездруго се канеше да направи точно това.
— Преди триста години, Роб, Джерусалем Уейли се върнал от Светите земи със сандъче, пълно с артефакти от йезидитите. Би трябвало да е щастлив, тъй като бил намерил точно това, което „Клубът на адския огън“ търсел. Бил открил целта, която Френсис Дешуд преследвал толкова години. Притежавал доказателство, че всички религии, всички вери, Коранът, Талмудът и Библията и всички останали фантасмагории са пълна тъпотия. Религията се оказала просто вмирисаният на пикня отходен канал на сиропиталището на човешката душа. За атеист, изпитващ ненавист към свещениците, какъвто бил моят предтеча, това финално доказателство било като Свещения граал. Най-великото събитие. Ел Гордо. Шестицата от тотото! Бог не само бил мъртъв, копелето просто никога не било съществувало! — усмихна се Клонкъри. — Но станало така, Роб, че това, което Уейли бил намерил, имало много по-голямо значение. И заключението, до което стигнал, било толкова тежко, че съкрушило сърцето му. Как беше онази поговорка… Внимавай какво си пожелаваш, че може и да се сбъдне. Нима нещата не стават винаги така?
— Какво е било това нещо? Какво е открил Уейли?
— Ах — подсмихна се Клонкъри, — би искал да узнаеш тайната, нали, Роби, мой малък драскачо от таблоидите. Но няма да ти я кажа. Ако наистина знаеш къде е Черната книга, ще си я прочетеш сам. А и ако споменеш за тайната другиму, ще накълцам дъщеря ти с комплект ножове за пържоли, който си купих по интернет. Всичко, което мога да ти разкрия засега, е, че Томас Бък Уейли скрил Книгата. Казал на няколко приятели какво пише в нея и им доверил, че при определено стечение на обстоятелствата тя трябва да бъде унищожена.
— Защо не я е унищожил сам?
— Кой знае? Черната книга е толкова необикновено съкровище. Явно разкритията от нея са били ужасяващи и Уейли не е успял да се съвземе и да я унищожи сам. А и сигурно по някакъв начин се е гордеел с откритието си. Намерил е това, което е убягнало дори на великия Дешуд. А той, скромният Том Уейли от девета глуха на колониална Ирландия, бил надминал всички. Сигурно много се е гордеел със себе си. И затова вместо да унищожи Книгата, я е скрил. През годините точното място е било забравено. И тук на сцената излизам аз и героичното ми издирване на съкровището на моя прародител. Но има и една уловка, Роб. Слушаш ли ме?
Полицаите определено подготвяха нещо, Роб забелязваше как от палатката излизат въоръжени мъже и чуваше прошепнатите команди. Видеоекраните трепкаха от движението, а в същото време бандата вършеше нещо в градината. Издигаха голям дървен кол, какъвто би могъл да се използва за набиване на човек на него.
Роб знаеше, че трябва да задържи Клонкъри на линията и да го принуди да продължи да говори. Да остане спокоен и да продължи разговора си с убиеца.
— Да, да, продължавай, слушам те.
— Уейли е казал, че ако някога в Турция бъде разкопан храм…
— Гьобекли Тепе?!