Снайперистите на ирландската „Гарда“ очистваха бандата. Роб видя как тъмните фигури на убийците се свличат на пода. Две тела паднаха, после се чу остър писък. Роб не знаеше дали звуците са от лаптопа, от видеомониторите или от долината отвън, но всичко това беше потресаващо. Навън затрещя скорострелно оръжие, някой извика, може би някой от полицаите беше изваден извън строя. После сякаш падна още един, но щурмът не спираше, всички екрани из тентата го даваха на живо.
Полицаите прескачаха задната ограда на двора на къщата и се прехвърляха в градината. Докато Роб гледаше, целият двор се изпълни с въоръжени хора от специалните части с черни маски с процепи за очите. Всички крещяха заповеди към бандитите.
Всичко ставаше с изумителна, невероятна бързина. Поне един от бандитите изглеждаше сериозно ранен, лежеше на пода и едва мърдаше. Друг от убийците сякаш беше вече мъртъв. След това някой от полицаите скочи напред и хвърли зашеметяваща граната в къщата. Роб чу силен гръм и през счупените стъкла на прозорците блъвна черен пушек.
Въпреки дима, оглушителната шумотевица и пълния хаос беше ясно, че полицията печели битката, но все още не беше ясно дали ще успеят да се справят навреме и с Клонкъри. Роб се взря в екрана на лаптопа. Клонкъри държеше Лизи в ръцете си. Детето се извиваше и се опитваше да се отскубне, но не успяваше. Лицето на убиеца беше намръщено и той тръгна да излиза от стаята. Докато бягаше към вратата, протегна ръка, затвори лаптопа и екранът угасна.
43
Бандата беше разгромена, но лидерът й беше успял да се изплъзне. Всички останали членове бяха или мъртви, или сериозно ранени, или в ареста. Двама от полицаите бяха ранени. Линейките бяха спрели край пътя зад базата на ирландската „Гарда“ и навсякъде се щураха лекари и санитари.
Къщата на бандитите беше пълна с въоръжени полицаи, които се готвеха за финалния щурм. Клонкъри явно се беше барикадирал в задната спалня на втория етаж. Отново беше отворил лаптопа и картината показваше, че Лизи е вързана за стол. Роб виждаше всичко през уебкамерата. Но стаята беше предварително подготвена за финалната сцена.
Роб беше втренчил поглед в злобното изражение на Клонкъри. Усмивката му беше тънка, овладяна и надменна, сякаш някой просто беше срязал устата му малко по-широко с нож. Смарагдовозелените му очи проблясваха в сумрака на спалнята.
Полицаите припряно обсъждаха какво да сторят. Форестър предположи, че ще нападнат фронтално и ще разбият вратата, тъй като всяка секунда забавяне поставяше живота на Лизи под още по-голяма угроза. Ирландците обаче бяха по-сдържани и Дули смяташе, че трябва да преговарят още веднъж. Надяваше се да намерят някакъв таен начин да нахлуят в спалнята през покрива. Роб искаше да щурмуват веднага, беше убеден, че е разгадал психологията на Клонкъри. Лидерът на бандата със сигурност беше наясно, че ще умре и че няма да получи Книгата, но искаше да отнеме и живота на Лизи, при това по възможно най-жестокия начин, като принуди баща й да гледа как дъщеря му умира. Роб се разтрепери, без да може да се овладее. Мислеше, че Клонкъри може да заколи детето му веднага, като в живо предаване пред камерата.
Форестър стисна рамото на Роб в опит да му вдъхне увереност. Ирландците набързо преглеждаха още веднъж плановете на къщата — комина, прозорците, всичко. Обсъждаха дали не биха могли да хвърлят зашеметяващи гранати през прозорците на втория етаж и дали снайперист не би успял да свали Клонкъри с далечен изстрел през стъклото. Разискванията им вбесиха Роб, но той си даваше сметка, че Клонкъри ще убие Лизи в момента, в който полицаите предприемат нещо. Вратите към последната стая със сигурност бяха заключени и залостени, а и бяха здрави. Положението беше безизходно и имаше само един вариант за действие. На полицаите щяха да са им нужни две-три минути, за да нахлуят в стаята. При първия признак за действие Клонкъри щеше да извади един от блестящите си ножове и да отреже езика на Лизи. Да й избоде очите и да пререже артерията под бледната кожа на детското й гърло…
Роб си представи как главата на дъщеря му ще бъде отрязана от тялото и се опита да не мисли за това. Сали плачеше безмълвно. Лизи сякаш също плачеше, в дъното на кадъра Роб виждаше как раменете й се тресат.
Сали си избърса носа с опакото на ръката и каза на глас това, което Роб си мислеше.
— Нищо не може да се направи. Той ще я убие. О, господи…
Роб стисна зъби от изречената през плач жестока констатация. Сали беше права.