Клонкъри се пресегна извън кадър и хвана нещо.
Това беше грубо отрязана човешка глава.
По-точно беше главата на Изобел Превен. Кожата беше бледа, а плътта беше започнала да се разлага. От шията висяха сиви нерви и зеленикави артерии.
— Изобел! Кажи нещо де. Кажи едно „здрасти“ на всички. — Клонкъри мръдна с китка и главата сякаш кимна.
Кристин се разплака. Роб гледаше монитора ужасен.
Клонкъри направо светеше от някаква сардоническа гордост.
— Ето, тя ви казва „здрасти“. Но сега си мисля, че иска да отиде в нейното специално място. Така е, направил съм специално ложе за главата на Изобел, в чест на нейните археологически постижения.
Клонкъри стана, направи крачка напред и изрита главата към другия край на стаята, като я насочи прецизно като футболист. Главата полетя към кошче за боклук и падна право вътре с глух тропот.
— Какъв шут, само, а! Истински „падащ лист“! — извърна се Клонкъри към камерата. — Упражнявах го часове наред. Така, докъде бях стигнал? А, да. До Робърт журналиста. Така наречения журналист. Здравей. Толкова съм доволен, че отново сме заедно. Не се притеснявай, дъщеря ти все още е в безопасност, както ти казах и преди. Виж.
Клонкъри се наведе напред и извъртя уебкамерата така, че да покаже Лизи. Тя все още беше завързана за стола, но беше жива и изглеждаше здрава. После камерата се върна в старото си положение.
— Нали виждаш, Роби, тя е наред. Направо е в цветущо здраве! За разлика от Изобел. Толкова ме е срам, че си направих шегичка с органите й, но просто не устоях на изкушението. Според мен бих бил нелош филмов режисьор. Пък и възможността си беше рядка и не беше за изпускане. Мотая се, значи, аз из тия пикливи турски улички и изведнъж виждам пред себе си Изобел Превен! Великата археоложка! Сам-самичка и с лорнет на носа! По дяволите, какво ли точно са тези лорнети? Затова помислих малко, около секунда. Аз познавам моите приятели археолозите, знам, че Превен е била колега на Де Сейвъри, знам, че е преподавала на многократно награждаваната Кристин Майер, и знам, че е експерт по Асирия и йезидитите в частност. Но пък не би ли трябвало да си стои в Истанбул при вибраторите?
Клонкъри се изсмя неприятно.
— Така си е. Твърде много съвпадения се натрупаха. Така че, много се извиняваме, но я хванахме, понапляскахме я малко и тя, Роби, ни разказа толкова интересни работи и невероятни подробности. И тогава ме осени, ако мога така да се изразя, пристъп на естетическо просветление. Разиграх нашето малко представление с качулките, тенджерата и чревцата. Надявам се, си го оценил! Така ми се искаше да си мислиш, че под качулката е Кристин и тя умира пред очите ти, докато матката й се вари на супичка. Но след това — и точно тук е красотата на момента — щеше да отидеш до Ирландия и да видиш как Кристин умира отново, при това по изключително грозен начин, набита на кол. Не е ли добро хрумване! На колко хора въобще се удава случай да видят как измъчват любимите им хора до смърт, при това цели два пъти! Първо ги правят на яхния, а след това ги набучват на шиш! Ехе, продуцентите биха платили милиони за нещо подобно. Какъв драматизъм, истински coup de theâtre8.
Клонкъри ръкомахаше оживено и превъзбудено.
— Но това е само половината от замисъла. А какво ще кажете за чистата режисьорска красота на кървавата драма в Ирландия? Нима не съм заслужил дори най-леките аплодисменти за моя достоен за „Оскар“ сценарий?
Клонкъри огледа хората, сякаш наистина очакваше те да избухнат в ръкопляскания и овации.
— О, хайде де. Нима у вас не се прокрадва възхищение от стойностната продукция? С един удар пращам Роб по грешна следа, а в същото време го подлагам на най-лошото психическо изтезание. Той вярва, че ще види как набиват на кол дъщеря му, но се оказва, че на кола е отново Кристин, а междувременно аз съм си тук в пълна безопасност и наблюдавам всичко на модерен телевизионен екран с висока дефиниция. — Усмивката на Клонкъри леко посърна. — Но, разбира се, моите кретеноидни помощници започват да стрелят и прецакват целия замисъл още преди да са успели да набучат Кристин на шиш. Цъ-цъ-цъ… Казвам ви, в наши дни е толкова трудно да намериш качествен персонал. А щеше да се получи така добре. Щеше да е наистина страхотно. Както и да е, докъде бяхме стигнали? До… до там, когато ти…