Гласът на Клонкъри стана неуверен, а очите му за момент се разфокусираха. Изражението му беше странно и някак отнесено. Роб погледна многозначително Форестър, а той му кимна разбиращо.
— Не, аз не полудявам — изкикоти се Клонкъри. — Аз вече съм луд. Вие със сигурност сте забелязали, детектив Форест Гъмп. Но без значение колко съм луд, в същото време съм и няколко пъти по-умен от вас. Аз знам това, което вие знаете. Например вие вече сте достигнали с имбецилните си мозъци до заключението, че съм в Кюрдистан. Това сигурно трябва да е очевидно, тъй като докопах Изобел и панкреаса й. Но трябва да отбележа, че това е ужасно скапано място. Турците са направо зли по отношение на кюрдите. Така е, това е пълна срамота!
Клонкъри поклати глава и издиша бавно.
— Сериозно ви казвам, турците са расисти. А аз мразя расистите. Наистина. Може и да си мислите, че съм безсърдечен психопат, но не е така. Аз направо се отвращавам от расистите. Единствените хора, които мразя повече от тях, са негрите. — Клонкъри се завъртя в стола си веднъж, два пъти, а след това отново се обърна към камерата. — Защо тъмнокожите са толкова бездарни? Момчета, хайде де, поне го признайте. Черничките винаги провалят всичко, не е ли така? Може би това е тайният им план. Да се съберат всички негри заедно и да си кажат — хей, я да видим дали пък не можем да емигрираме някъде на някое хубаво място, че да го обърнем на кенеф? Бихме могли да отидем там, да живеем в коптори и да започнем да обираме хората и да се стреляме. Отново. След това пък ще се оплачем от белите. А пакистанците? Ами арабите? Господ да ни е на помощ! Защо просто не се разкарат и жените им да си носят дрехите от черни найлонови чували, но само у дома? Да спрат да викат от минаретата. Ама на никого не му пука. А какво да кажем за еврейчетата, дето хленчат за Холокоста?
Клонкъри отново започна да се кикоти несвързано.
— Хленчат и се сополивят като някакви момиченца. Холокостът това, Холокостът онова, моля ви, не ме удряйте, това е Холокост. Холокост-шмолокост. Слушай бе, Джони, не е ли време да оставиш това зад гърба си и да го надживееш, а? Не е ли време да продължиш напред? Пък и нима Холокостът е толкова лошо нещо? А? Поне беше по график. Германците определено ги бива да спазват разписания дори когато става дума за конски вагони. Можете ли да си представите какъв хаос щеше да настъпи, ако британци водеха операцията? Те не могат една квартална автобусна линия да поддържат, какво остава за паневропейска железница на смъртта.
Клонкъри заговори престорено с подчертан кокни акцент.
— Бихме искали да ви се извиним заради закъснението на влака за Аушвиц. Осигурен е алтернативен автобусен транспорт. Вагон-ресторантът ще е отворен отново в Треблинка — изхили се той. — Боже господи, британците. Майната им на британците. Арогантни пияни идиоти, които се карат в мъглата. А какво да кажем за янките? Бог да ни опази от янките и задниците им! От тъпите янки с грамаданските им задници. На какво ли се дължи това? Защо ли задниците им са толкова огромни? Нима още не са открили връзката между провала им в Ирак и тлъстите задници? Хей, Америка, ето ти един жокер. Искате ли да знаете какво се е случило с всичките иракски оръжия за масово унищожение? Ами просто някаква дебела кучка е седнала върху тях в „Дънкин Донътс“ в Ел Ей. Само че не го е разбрала, защото задникът й е голям колкото Нептун и нищо не усеща.
Клонкъри отново се засмя, явно доволен от остроумието си.
— Що се отнася до японците, те са просто девиантни тролове с дарба да свързват жички. А китайците? Имат седем начина за приготвяне на броколи, а изглеждат като карикатури. Рибоядни нещастници!
Клонкъри замълча, докато мислеше.
— Но пък поляците доста ми харесват — усмихна се той. — Както и да е, схващате картинката. Знаете какво искам. Разбрахте, че Лизи е при мен и че я държа жива поради една-единствена причина — искам Черната книга. И, Роб, аз знам, че ти знаеш къде е, защото Изобел ми каза, че знаеш. Тя ми разказа какво се е случило в Лалеш. Е, трябваше да й отрежем едното ухо, за да изтръгнем информацията, но в крайна сметка ни каза. Изядох ухото. Не, не съм. Дадох го на кокошките да го изкълват. Не, и това не направих. Кой ли въобще дава и пет пари за тъпото ухо? Но въпросът е, че тя ни каза всичко. Каза ни, че си я пратил тук, за да вземе Черната книга, тъй като сам не можеш да дойдеш, тъй като оня тип от местната полиция, контето Кирибали, ще те хвърли в затвора. Затова си изпратил Изобел Превен да свърши работата. За жалост, аз вече бях тук, извадих й черния дроб с лъжица и го сготвих по провансалски. Така че, Роб, сега имаш още един ден. Търпението ми се изчерпва. Къде е Книгата? В Харан? В Мардин? В Согматар? Къде е? Къде отиваше Изобел? Измъчвахме я колкото можехме, но тя беше една храбра стара лесбийка и не ни разкри последната следа. Така че трябва да я узная. И ако не ми кажеш къде е Книгата в рамките на двадесет и четири часа, идва редът на малката Лизи. Боя се, че ще я натикам в буркан от сладко. Защото търпението ми вече ще бъде свършило.