— Какво, по дяволите, да разбираме под „инка“?
— Нямаме представа. Какво ли не? — отвърна Форестър. — Най-близо до ума е асоциацията с индианското племе в Южна Америка, но връзката с нашия случай остава неясна.
Роб се обърна към Кристин и видя, че по лицето й играе намек за усмивка.
— Джеймс Джойс! — възкликна тя. — Това е! Джеймс Джойс. Това е отговорът.
— Не виждам общото — сбърчи чело Роб.
— За това ми говореше Хюго, това беше последното, което ми каза, преди да нахлуе бандата. Там, в Кеймбриджшър.
Кристин говореше трескаво и вървеше енергично към пешеходния мост.
— Когато видях Де Сейвъри за последен път, той ми каза, че има нова теория относно доказателството на Уейли — Черната книга. И спомена Джойс като част от новата си теория. — Кристин погледна Роб. — А той знаеше, че се опитвам да те накарам да прочетеш „Дъблинчани“ или „Портрет на художника като млад“…
— Без особен успех.
— Така е. Но поне опитах. Докато бях затворена, мислех за теорията на Де Сейвъри. А сега… инка.
Кристин извади молив от чантата си и написа думата върху отворена тетрадка.
Тя погледна листа с думата.
— Инка, инка, инка… Това с индианците в Южна Америка е прекалено очебийно и елементарно. Но е така, защото Де Сейвъри се е опитвал да заблуди убийците си.
— Какво?
— Ако беше написал цялата дума, те са можели да я видят и Клонкъри е щял да се досети. Де Сейвъри не е знаел дали бандитите няма да се върнат. Затова той е написал уж обикновена дума, но такава, която някой е можел да разбере. Може би ти, Роб. Ако някога я беше чувал.
— Все още нищо не разбирам — сви рамене Роб.
— Естествено, че не разбираш. Ти така и не прочете Джойс въпреки моя ентусиазъм! А и трябва много добре да познаваш книгите му. Хюго и аз обичахме да говорим за Джойс. Водехме безкрайни дискусии върху него.
— Добре, но какво означава проклетата „инка“! — прекъсна ги Дули нетърпеливо.
— Нищо не означава. Но има нужда от още само една буква, за да се допълни. Буквата Х. И тогава става… — Кристин надраска още една буква до думата и обърна тетрадката, за да я покаже. — Хинка!
— Това е чудесно, Кристин — въздъхна Роб. — Но какво или кой е „хинка“? И как, по дяволите, това ще помогне на Лизи?
— Това не е често срещана дума. И е доста рядко използвана в литературата, доколкото знам. И точно в това е въпросът, тъй като я има в един откъс от първия шедьовър на Джойс — „Портрет на художника като млад“. Според мен това е сериозна следа. И може много да ни помогне.
Кристин огледа всички.
— Спомнете си, че Джойс е знаел повече за Дъблин от всеки друг. Знаел е всичко — всяка легенда, всяка история, всеки анекдот и ги е изливал в книгите си.
— Добре — каза Роб със съмнение.
— Джойс би знаел всяка тайна и всеки мит относно ирландския „Клуб на адския огън“ и с какво са се занимавали членовете му. — Кристин рязко затвори тетрадката. — Затова предполагам, че онзи пасаж може да ни каже къде да открием това, което ни трябва, за да спасим Лизи.
Кристин се загледа през реката.
— А, ето там, мисля, че има книжарница.
Роб се обърна. Точно зад източения нов пешеходен мост, на другия бряг на буйната Лифи, имаше книжарница от веригата „Ийсънс“.
Петимата прекосиха реката по моста и влязоха вкупом в магазина за изненада на младия продавач. Кристин незабавно отиде до секцията с ирландска класика.
— Ето! — Тя грабна „Портрет на художника като млад“ и трескаво запрелиства страниците. — А ето ги и… страниците, където се споменава „хинка“.
— Прочети ги.
— Откъсът е около средата на книгата. Стивън Дедалус, героят и художникът от заглавието, отива да види преподавателя си, йезуит и декан на факултета по английски език към Университетския колеж в Дъблин. Започват да спорят за филологията. И ето тук е това, което ни интересува. Ето какво казват: „Да се върнем към лампата“, каза той. „Нейното пълнене също не е лесна работа. Маслото трябва да бъде чисто и да наливаме внимателно, за да не прелее; не бива да се налива повече, отколкото побира фунията.“ — Кристин погледна към сериозните изражения на хората около нея. Всички очакваха да чуят отговора. — Чета диалога. Не си мислете, че ще имитирам и акцента. — Тя върна поглед към книгата и продължи да чете: — „Каква фуния?“, запита Стивън. „Фунията, през която се налива маслото в лампата.“ „Но… нима това се нарича фуния?“, каза Стивън. „Не е ли хинка?“9
9
Тук и по-надолу цитатите са по Джеймс Джойс. Портрет на художника като млад, прев. Николай Б. Попов, Нар. култура, София, 1981 г. — Бел.прев.