Стъклата проблеснаха под лъчите на палещото слънце. Роб изпита възхищение към този човек, който умееше да те прави съпричастен, понеже наистина се наслаждаваше на работата си и я смяташе за много важна.
— Ние с вас и тези работници… сме първите, които виждат това нещо от… от края на ледниковия период.
Роб се развълнува. Беше наистина внушително.
— Този барелеф ни е непознат — намеси се Кристин. — Никой не знае какво е. Вие сте сред първите, които виждат нещо толкова важно. Няма кой да ви обясни какво е. Вашето предположение би било също толкова вярно, колкото и на всички останали…
— Колкото на всички останали? — Роб се вгледа в челюстта на каменното създание. — На мен ми прилича на котка. Или на полудял заек.
Брайтнер потърка брадичката си.
— От семейство котки? Знаете ли, не съм мислил по този въпрос. Някакъв вид дива котка…
— Мога ли да включа това в статията?
— Ja. Да. Naturlich — одобри Брайтнер без усмивка. — А сега дали не е време за чай?
Роб кимна, беше жаден. Брайтнер ги поведе обратно към палатките през лабиринта от окопи, ями, покрити с брезент изкопи и редиците работници, понесли кофи. След като изкачиха последното възвишение, се озоваха на по-равно място, където бяха опънати палатки, постлани с червени килими. От самовара в ъгъла си наляха сладък турски чай в три кафени чаши. Вдигнатите платнища на палатките откриваха забележителна гледка към безкрайните жълти полета околовръст и ниските прашни хълмове, които продължаваха към Сирия и Ирак.
Няколко минути просто седяха и бъбреха. Брайтнер обясняваше как районът около Гьобекли някога бил много по-плодороден, не бил пустиня.
— Преди 10 000 г. тази област не е била толкова суха. В интерес на истината тук е било рай — типичен пасторален пейзаж. Цели стада диви животни, гори с плодни дървета… реките пълни с риба… Затова по камъните има изображения на животни. Но днес вече не са тук.
Роб си записа. Искаше да разбере повече, но двама турски работници се приближиха и попитаха Брайтнер нещо на немски. Роб разбираше езика точно толкова, колкото да схване смисъла — работниците искаха да направят по-дълбок изкоп, за да стигнат до нов мегалит. Брайтнер очевидно се притесняваше за сигурността на хората при толкова сериозно разкопаване. Накрая археологът въздъхна, сви рамене към госта и отиде да се разпореди на място. Роб забеляза как един от турците се намръщи — странно, мрачно изражение — и пак го обзе същото чувство. Определено се усещаше напрежение, но защо?
Роб се почуди дали да сподели подозренията си. Сега двамата с Кристин бяха сами край дългата маса. Шумът от разкопките беше приглушен от разстоянието, чуваше се само почукването на лопатите и кирките, горещият пустинен вятър разнасяше звуците.
— И какво мислите за Гьобекли? — попита Кристин.
— Невероятно е, разбира се.
— Но наясно ли сте колко точно е невероятно? — усмихна се тя.
— Мисля, че да… Или не съм?
Тя го изгледа скептично.
Роб се облегна и се усмихна.
— Вие ми кажете.
Кристин сръбна замислено от чая си.
— Важно е да запомните едно за това място, Робърт — че е на 12 000 години.
— И…?
— Сетете се какво са правили хората тогава.
— Какво имате предвид?
— Това място е толкова старо — Кристин погледна към разкопките, — че хората, които са го построили, са били ловци събирачи.
— Пещерни хора?
— Да, горе-долу. — Тя погледна Роб открито, право в очите. — Виж, Роб… нали може на ти… Преди да разберем за Гьобекли Тепе, преди най-накрая да го датираме миналата седмица, не сме и допускали, че примитивният човек е бил способен да построи нещо подобно. Че е можел да прави изображения от камък, да създава изкуство и сложна архитектура. И да изпълнява религиозни ритуали.
— Защото тогава е имало само пещерни хора.
— Точно така. Гьобекли Тепе е революция в догмите и схващанията до момента. Тотална революция.
Кристин допи чая си.
— И това променя напълно схващанията ни по отношение на човешката история. Това са може би най-важните разкопки в целия свят за последните 50 години. Съизмерими са по значение с рисунките в пещерата Ласко във Франция. Едно от най-великите археологически открития в историята.
Роб кимна. Беше искрено заинтригуван и много впечатлен. И се почувства като ученик пред учителя си.
— Как са го направили? Хора с лъкове и стрели? Хора, които са нямали дори керамика. Не са обработвали земята. Как са построили този огромен храм?