— Изключително — смънка той най-накрая. — Значи смятате, че тези хора са търсели тайно стълбище? Споменато в „Портрета“?
— Да — намеси се Кристин. — А това означава, че най-вероятно ние сме закъснели. Ако бандата не е намерила нищо, това означава, че тук просто нищо няма. Да му се не види.
— Всъщност не е имало нужда да нахлуват с взлом — поклати енергично глава директорът. — Можели са просто да дойдат в един от дните, когато сме отворени за посетители.
— Когато сте какво?
— Това не е никаква тайна или загадка. Ни най-малко. Да, тук наистина имаше тайно стълбище, но то беше открито през 1999 г. по време на един голям ремонт. В момента е основното служебно стълбище в задната част на сградата. В наши дни в това няма нищо тайно.
— Значи бандата е търсила на погрешното място? — каза Дули.
— Ами, да — кимна Матюсън. — Така излиза. Каква жестока ирония! Можели са просто да дойдат и да ме попитат къде е тайното стълбище и аз щях да им кажа. Но това, предполагам, не е обичайният начин на действие на тези банди, нали? Не могат да помолят учтиво. Да, да…
— Та, къде са стълбите? — запита Роб.
— Последвайте ме.
Три минути по-късно се озоваха в задната част на сградата и видяха тясно дървено стълбище, което водеше от приземния етаж към нещо като мецанин. Стълбището беше тъмно и зле осветено, а от двете си страни беше опасано с ламперия от тъмен дъб.
Роб се приведе над дървените стъпала и почука по най-долното с кокалчетата на пръстите си. Звукът беше разочароващо солиден, без ни най-малък намек за кухина. Кристин почука по второто стъпало.
— Какво правите? — наведе се към тях директорът с обезпокоено изражение на лицето.
— Помислих си, че ако има нещо скрито, то може да е под тези стъпала — сви рамене Роб. — И ако чукнем на кухо, може би…
— Имате намерение да изкъртите стъпалата?
— Да — потвърди Роб. — Разбира се, какво друго да направим?
— Но това е една от най-ревностно пазените сгради в Дъблин — почервеня от гняв директорът. — Не може просто да дойдете тук с кози крак в ръка и да я разкъртите до основи. Съжалявам, разбирам, че сте в затруднено положение, но…
Роб се намръщи и седна на стълбите, като се опитваше да укроти гнева си. Форестър поговори малко с Дули насаме и след това ирландецът се обърна към Матюсън.
— Знаете ли, струва ми се, че малко боя няма да е излишна на това стълбище.
— Моля?
— Стълбището. Малко е спартанско. Трябва да се пипне тук-там.
— Е, ние, разбира се, нямахме достатъчно пари, за да довършим всичко — въздъхна директорът. — Мазилката в антрето глътна почти всичките средства.
— Но ние имаме.
— Какво имате?
— „Гардата“ разполага с пари. Ако се наложи да счупим няколко стъпала в процеса на напълно законно разследване, разбира се, че ще обезщетим вашия колеж за нанесените щети. — Дули потупа Матюсън по гърба. — И струва ми се, ще разберете, че полицейските обезщетения могат да бъдат много щедри.
— Достатъчно щедри, за да се ремонтира и боядиса едно стълбище? — насили се да се усмихне Матюсън. — И може би дори една или две класни стаи?
— О, да, така смятам.
Усмивката на директора стана по-широка и той изглеждаше неимоверно облекчен.
— Добре, мисля, че бих могъл да обясня това на попечителите. Така, да започваме. — Матюсън спря и се замисли. — Макар че не съм сигурен, че търсим на точното място.
— Имате ли други идеи?
— Просто предположение… бегла догадка.
— Кажете ни я!
— Ами… Винаги съм си мислел… — Той погледна нагоре към края на стълбището. — Понякога съм се чудил защо това малко стълбище се обръща точно на върха? Ето там, виждате ли чупката най-отгоре? Няма видима архитектурна причина. Но това може да е доста неприятно, ако носите много книги. Може да се препънете, толкова е тъмно. Точно тази Коледа един студент си счупи глезена на това място.
Роб вече тичаше нагоре по стълбището, а Кристин го последва на секундата. Стъпалата наистина свиваха в обратната посока. Отиваха до стена, облицована с ламперия, а след това внезапно кривваха рязко вляво. Роб се взря в дървената облицовка и почука. Кънтеше на кухо.
Всички се спогледаха. Матюсън се беше изчервил видимо.
— Изключително! Предполагам, че трябва да махнем ламперията и да погледнем отзад. В мазето има длето и фенер, сега ще отида да ги донеса…