С привична сръчност Кристин бръкна в черната кожена кутия и извади черепа.
— Много добре е запазен — каза тя, докато оглеждаше черепната кутия и долната челюст. — Някой го е обработил, за да го предпази от разрушаване.
— Но колко е стар? Какъв е? Човешки ли е? Защо очите му са такива?
Кристин отиде до светлината близо до високите прозорци и вдигна черепа към яркото слънце.
— Определено е череп на хоминид. Но е хибрид.
Вратата на офиса се отвори. Влязоха Сали и Бойер. Те се спряха шокирани и се втренчиха в черепа в ръцете на Кристин.
— Това ли е? — каза Бойер невярващо. — Това ли е Черната книга? Човешки череп?
— Аха — кимна Роб.
— Не е съвсем човешки. — Кристин завъртя черепа и продължи да го оглежда. — Това е хоминид, но има доста явни различия между този череп и нормален череп на Homo Sapiens. Ето, погледнете. Вижте колко е голяма черепната кутия, колко ясен е сагиталният шев на теменната кост, а очните кухини… много интересно…
— Значи това е кръстоска между човек и… и какво? — запита Роб.
— Нямам идея. Не е кръстоска с неандерталец, нито пък с Homo Habilis. Изглежда е непознат човешки вид с много голяма черепна кутия.
Роб все още нищо не разбираше.
— Но аз си мислех, че хората не могат да се кръстосват с други видове. Че различните видове не могат да се кръстосват помежду си.
— Не е задължително — поклати глава Кристин. — Някои видове могат да се кръстосат. Тигрите и лъвовете например. Рядко, но се случва. А този тип хибридизация не е непознат в човешката еволюция. Много експерти смятат, че ние сме се кръстосали с неандерталците.
Тя остави черепа на масата. Белите зъби проблясваха под светлината на лампата. Черепът беше кремавожълт и много голям.
Дули продължаваше да гледа в плесенясалата кутия.
— Има и още нещо.
Той бръкна вътре и извади сгънат лист. Роб гледаше смаян как полицаят отнася находката си до бюрото на директора и я поставя до черепа.
Документът беше избледнял и намачкан и беше написан на нещо като груб пергамент. Беше пожълтял и стар, може би на стотици години.
Роб го разгъна много внимателно. Пергаментът пропука и от него замириса странно, но не и неприятно. Миришеше на тъга, на старост и на погребални цветя.
Всички се надвесиха над масата, а Роб изглади листа с ръка. Кристин се наведе и се намръщи. Пергаментът беше изписан с много тъмно мастило. Виждаше се бегло скицирана карта, а до нея с някакво древно писмо бяха надраскани няколко реда.
— Арамейски — определи го почти незабавно Кристин. — Това е арамейски. Изглежда е доста необичайна форма… Нека видя по-добре.
Роб въздъхна от напрежение. Всяка изминаваща секунда беше болезнена. Погледна черепа, поставен на бюрото до пергамента. Той сякаш му се хилеше подигравателно. Хилеше се като Джейми Клонкъри.
Клонкъри! Роб тръсна глава, за да се осъзнае. Черната книга беше у тях и Клонкъри трябваше да разбере това веднага. Роб попита Матюсън дали може да използва компютъра в кабинета и директорът кимна.
Роб отиде до бюрото, логна се и веднага отиде на видеолинка към Клонкъри. Екранът изведнъж оживя. Уебкамерата работеше. След няколко секунди Клонкъри рязко и изненадващо се появи в кадър. Усмихваше се злобно.
— А, предполагам, че сте я намерили. Може би на някоя автобусна спирка? Или пък в бинго зала?
Роб му затвори устата, като вдигна черепа пред камерата.
Клонкъри се втренчи в него. Преглътна и продължи да го гледа. Роб никога не беше виждал водача на бандата толкова смаян. Убиецът изглеждаше объркан, притеснен, почти поразен.
— У вас е, наистина е у вас! — Гласът на Клонкъри беше безизразен и флегматичен от завладялата го непосилна емоция. Той отново се взря в черепа. — А какво става с… документите? Имаше ли и още нещо? В кутията.
Сали подаде пергамента. Роб го вдигна пред камерата и му го показа. Клонкъри издиша дълго и дълбоко, сякаш от плещите му беше паднало ужасно бреме.
— През цялото това време. През цялото това време… И е бил в Ирландия! Значи Превен е грешала. Аз съм грешал! Леърд е задънена улица, не води доникъде. И дори не е клиновидно писмо! — поклати глава Клонкъри. — Така. Къде точно се намира?
— В „Нюмън Хаус“.
Клонкъри замлъкна. След това отново поклати глава и се засмя горчиво.