— Покажи ми я отново.
Роб се наведе, отвори кутията, извади пергамента и го приглади на коляното си.
— Така си и мислех — кимна Кристин и посочи към един ред от древното писмо. — Тук пише: „Големият череп на предците идва от… Долината на клането“.
— Че къде е това?
— Не пише.
— Чудесно. А останалото? Какво означава?
— Споменава Книгата на Енох. Не се цитира — намръщи се Кристин. — Но се говори за нея. А след това, ето тук, пише: „Долината на клането е мястото, където умряха предците ни“. Да! Да, да!
Кристин посочи друг ред от пергамента и продължи:
— А тук пише, че долината е на един ден път пеша към залязващото слънце, от „мястото за отдаване на почит“.
— Тоест…
— Тук са нарисувани река и долини. А тук има и още една следа. Пише, че мястото за отдаване на почит е наричано още Хълмът на корема. Това е!
Умът на Роб отказа да работи. Чувстваше се толкова уморен и така напрегнат заради Лизи. Той погледна Кристин, но нейното изражение беше точно обратното на неговото. Тя преливаше от енергия и нетърпение.
— Хълмът на корема! Сети се! — изгледа го тя.
Роб поклати глава, като се чувстваше пълен идиот.
— Това е буквалният превод на турското… Гьобекли Тепе.
Сякаш светкавица проряза мозъка на Роб.
На другия край на поляната полицаите явно приключваха разговора и си стискаха ръцете.
— Така — продължи Кристин. — Според този пергамент Долината на клането е на един ден път пеша от Гьобекли Тепе, като се върви към залеза. И черепът е оттам. Предполагам, че там ще намерим и много други като него. Трябва ние да сме активната страна и да мислим с няколко хода напред. Трябва да подчиним Клонкъри. Трябва да го принудим да освободи Лизи жива и здрава. Ако разкрием тайната, скрита в Черната книга и съдържаща се в черепа и пергамента, ако копаем в Долината на клането и разберем истината зад всичко това, ще разполагаме с коз. Защото тайната се крие в тази долина. А Клонкъри настоява за точно тази тайна. Тайната, която е била разкрита на Джерусалем Уейли и която е съсипала живота му. Тайната, която Клонкъри иска да остане скрита завинаги. Ако искаме да имаме власт над Клонкъри, трябва да го подминем, да разкопаем долината, да открием тайната и да го заплашим, че ще разкрием загадката пред целия свят, ако не ни върне Лизи. Ето така ще спечелим.
Полицаите вървяха към тях, а спорът им явно беше приключил.
Роб стисна ръцете на Сали и на Кристин.
— Добре. Да го направим — прошепна той. — Двамата с Кристин ще отлетим за Шанлъурфа незабавно. Ще тръгнем сами и ще изкопаем тази тайна.
— И няма да казваме на полицията — додаде Кристин.
Роб се обърна към Сали.
— Сигурна ли си, Сали? Искам да ми кажеш, че си съгласна с плана.
— Ще… ще ти повярвам, Роб Лътрел — изгледа го тя. Очите й бяха пълни със сълзи, но Сали се овладя. — Ще ти се доверя да върнеш дъщеря ни. Така че — да. Моля те, направи го. Моля те, моля те. Само върни Лизи!
Форестър се приближи към тях, като потриваше длани.
— Да се разбързаме и да тръгваме за летището, а? Трябва да говоря с министерството. Ще окажем натиск, обещавам.
Роб кимна. Зад инспектора се издигаше мрачният сив силует на „Нюмън Хаус“. За секунда Роб си представи как е изглеждала сградата, когато Игън и Уейли са вдигали буйните си празненства под мъждивата светлина на маслените лампи и как високите млади мъже са се смеели и са крещели, докато са подпалвали живи, прогизнали от уиски котки.
47
Кристин и Роб отлетяха за Турция направо от Лондон още същата вечер, след като наговориха куп очевидни лъжи на Форестър и Бойер.
Решиха да вземат Черната книга със себе си. На летище „Хийтроу“ Кристин се легитимира като археолог и пусна най-чаровната си усмивка, за да прекара през лондонската митница странния череп, смътно наподобяващ човешки. В Турция трябваше да бъдат дори още по-внимателни. От Истанбул хванаха самолет за Диарбекир, а след това взеха такси и пропътуваха още шест дълги и прашни часа през нощта, докато се доберат до Шанлъурфа с първите утринни лъчи. Не искаха да обявят пристигането си на Кирибали, като се появят на летището в Шанлъурфа. Очевидно бяха западняци, бяха подозрителни и нежелани, щяха да ги забележат на мига. Всъщност не искаха Кирибали да разбира, че изобщо са близо до Турция.
Самото им присъствие в Кюрдистан беше достатъчно рисковано.