Кристин изтри част от прахта по черепа.
— Определено е хоминид и съвсем явно не е Homo Sapiens. Не прилича на нищо, открито до момента. Много голяма черепна кутия, предполагам, че е бил много интелигентен.
— Изглежда някак… азиатски. Нали?
— Има нещо монголоидно, да — кимна Кристин. — Но погледни очите и формата на черепа. Удивително! Но всичко се връзва. Защото мисля, че… това е отговорът на загадката с хибридизацията. Това е другият вид хоминид. Този, който се е кръстосал с по-дребните хора тук, за да се получи хибридът от Черната книга.
Кюрдите продължаваха да копаят. Скелет след скелет. Броят на костите, които бяха разкопали, беше противно голям. Слънцето се приближаваше към хоризонта. Дневното постене скоро щеше да свърши и мъжете нямаха търпение да се приберат за угощението в края на гладния ден от Рамадана.
Когато вече беше твърде изтощен, за да продължава, твърде отвратен от белотата на костите и от хилещите се челюсти на огромните черепи, Роб се излегна на прашния склон и само гледаше работещите мъже. След това извади тефтера си и започна да пише, да свързва отделните части от историята. Това беше единственият му познат начин да разреши загадката — да я запише и да я подреди, а покрай това да свърже и текст за статията. Докато пишеше, усети как светлината намалява.
Вдигна глава, след като приключи със записките си. Кристин мереше костите и снимаше скелетите. Но денят беше свършил. Пустинният бриз беше мек и освежителен. Прииждащата вода беше вече толкова близо, че Роб можеше да я подуши във въздуха. Вероятно не беше по-далеч от три-четири километра. Той се втренчи в изкопите и потърка уморените си очи. Бяха разкрили огромно и скръбно гробище. Истинска костница на древни хора, лежащи редом до хуманоидните гиганти. Но същинската загадка оставаше неразрешена, Роб все още не я беше разгадал, записките му не се връзваха логически. Мистерията не беше разбудена. А мракът в пустинята означаваше, че имаха само още един ден.
Сърцето на Роб проплака безмълвно за дъщеря му.
48
По пътя обратно към Шанлъурфа говориха за намерения в кожената кутия документ и за връзката му с Книгата на Енох. Роб сменяше скоростите рязко, а Кристин излагаше теориите си и крещеше, за да надвика дрънченето на колата.
— Книгата на Енох е… псевдоскрипт.
— Което означава?
— Означава, че не е част от официалната Библия, но някои древни клонове на християнството, като Етиопската църква например, я смятат за наистина свещен текст.
— Аха…
— Книгата на Енох е на около 2200 години и вероятно е написана от израилтяни, макар и да не сме напълно сигурни. — Кристин се загледа в пустинята пред тях. — Намерена е сред документите, запазени в това, което е известно като „Свитъците от Мъртво море“. Книгата на Енох описва времето, когато петимата паднали ангели — Петимата Сатани или Наблюдателите — и техните подчинени дошли сред ранните хора. Тези ангели били отначало близо до Бог, но не устояли на красотата на жените. На дъщерите на Ева. Затова ангелите взели тези жени, а в замяна обещали на земните мъже тайните на писането, на строителството, на изкуството и на гравирането. Тези… демони научили жените и „да целуват фалоса“.
Роб гледаше пътя пред колата и успя измъкне от себе си усмивка. Кристин също се усмихна.
— Това е точната фраза, която се използва в Книгата на Енох — каза Кристин и отпи вода от една бутилка. — Уф! Тази вода е топла.
— Продължавай — подкани я Роб. — За Книгата на Енох.
— Отново според Книгата на Енох това смешение между демоните и хората породило раса от зли и яростни гиганти, Нефилимите.
Роб гледаше скрития в сумрака път напред. Искаше да разбере какво му говори Кристин, наистина искаше. Опитваше се с всички сили. Накара я да повтори, но след това просто се предаде. Не можеше да спре да мисли за Лизи. Чудеше се дали не трябва да се обадят на Клонкъри, но знаеше, че това би било глупаво. Трябваше да го изненадат. Трябваше внезапно да обявят, че са разкрили тайната, ако въобще успееха да го направят. Планът им щеше да проработи само така.
Но Роб беше уморен, изгорял на слънцето, уплашен и чувстваше колко призрачна е пустинята. Усещаше, че камъните на Гьобекли Тепе са близо, все още там, в пустошта. Спомни си за статуетката на жената, вързана с разтворени крака, за да бъде изнасилена от глигани с големи пениси. Мислеше си за бебета, пищящи в древните делви.