А след това отново се сети за Лизи и Клонкъри и се опита да изхвърли мисълта от главата си.
Последните километри от пътя преминаха в мълчание и нетърпение да стигнат до града. Кюрдите промърмориха нещо за довиждане и отидоха да ядат и да пият, а Роб и Кристин паркираха уморени колите и влязоха тихо в хотел „Харан“. Роб носеше Черната книга притисната до гърдите си, тъй като от умора не чувстваше ръцете си.
Нямаха време да почиват. Роб беше уморен, но беше обзет от трескава решимост и искаше да обсъди записките си. Щом влязоха в хотелската стая, той започна да разпитва Кристин, преди още тя да си е взела душ.
— Това, което не разбирам, са делвите. Онези с бебетата в Гьобекли.
Кристин го изгледа. Тъмнокафявите й очи бяха пълни с обич, но и кървясали от умора. Въпреки това Роб продължи да упорства.
— Имаш предвид… не разбираш защо са точно делви, така ли?
— Да. Винаги съм си мислел, че културата около Гьобекли Тепе е била… каква беше думата, която използваше Брайтнер? Акерамична? Без глинени съдове. Но изведнъж идва някой и научава тукашните момчета как да си правят делви, при това доста преди всяка една от останалите култури в района да е овладяла това умение. Доста преди някой на земята да го е можел.
— Да, вярно е… Освен на едно място… На едно място е имало керамика преди Гьобекли.
— Така ли?
— Япония — намръщи се Кристин. — Културата джомон в Япония.
— Коя култура?
— Джомон. Това е много ранна култура. Всъщност това е коренното население на Япония. Айну, които все още живеят в най-северните части на страната, може би имат връзка с тях…
Кристин се изправи, потри схванатия си гръб и отиде до минибара в стаята. Извади бутилка студена вода и отпи жадно. След това легна по гръб на леглото и продължи да обяснява:
— Джомон са се появили буквално от нищото. Вероятно те са първите, които са култивирали ориза. А след това започват да правят доста сложна керамика с шарки като отпечатъци от шнур или връв.
— Преди колко години?
— Преди шестнадесет хиляди.
— Преди шестнадесет хиляди? — стъписа се Роб. — Това е повече от три хиляди години преди Гьобекли.
— Да. И някои хора смятат, че джомон от Източна Азия може да са усвоили техниките си от дори още по-ранна култура. Може би от културата кондон край Амур. Може би. Амур е река на север от Монголия. Край нея има керамични находки, които са датирани дори още по-рано. Това е изключителна загадка. Тези невероятно развити хора от Севера просто идват и си отиват. В един момент имаме обикновени ловци събирачи и изведнъж правят огромен и ирационален скок в развитието си.
— Какво имаш предвид, като казваш „ирационален“?
— Сибир, Монголия и Северна Япония не са сред най-вероятните места за зараждане на ранна цивилизация. Това не е топлият и слънчев Плодороден полумесец от Близкия изток. Това са замръзнали и трудно обработваеми земи в Северна Азия. През зимата басейнът на река Амур е едно от най-студените места на планетата.
Кристин се втренчи в голия таван на хотелската стая и продължи:
— В интерес на истината понякога съм се чудила възможно ли е да е имало една обща протокултура на Север. Да речем в Сибир, която сега да е вече изгубена. Култура, която да е влияела на всички останали племена, защото в противен случай всичко е твърде странно и непонятно…
Роб поклати глава. Бележникът лежеше отворен в скута му, моливът му беше готов за писане.
— Но, Кристин, може би тази култура не е изчезнала. Или култури, ако е била повече от една. Може би не се е изгубила.
— Моля, не те разбрах.
— Черепите изглеждат с азиатски черти. Монголоидни. Може би тези източни култури не са изчезнали, а просто са се преместили на запад. Възможно ли е да има връзка между тези напреднали азиатски племена и Гьобекли?
— Да, предполагам, че може — кимна Кристин и се прозя. — Да, възможно е. Господи, Роб, страшно съм уморена.
Роб се укори наум. Не бяха спали от двадесет и четири часа и бяха направили всичко по силите си. Притискаше Кристин твърде силно. Той се извини и легна до нея.
— Роби, ще я спасим — окуражи го Кристин и го прегърна. — Обещавам! Обещавам.
— Нека да спим — затвори очи той.
На следващата сутрин Роб се събуди от ужасен кошмар. За няколко минути сънува, че го удрят, че Клонкъри го налага с юмруци, но когато отвори очи, разбра, че всъщност беше бумтене на тъпан. На истински голям тъпан. Извън хотела, по тъмните улици на Шанлъурфа вървяха мъже, биеха големи тътнещи тъпани и будеха хората за яденето преди зазоряване. Това беше традиционен ритуал през дните на Рамадана.