Роб въздъхна и погледна ръчния си часовник, оставен върху нощното шкафче. Беше точно 4 сутринта. Загледа се в тавана и се заслуша в глухото бумтене на тъпаните, докато Кристин тихо прохъркваше до него.
Два часа по-късно тя на свой ред го буташе, за да го събуди. Той разтри очи и едва успя да се надигне. Накрая стана и се изкъпа с леденостудена вода.
Радеван и приятелите му чакаха отвън и помогнаха да натоварят Черната книга в багажника. Докато се друсаха в колата на път към Долината на клането, Роб изяде едно твърдо сварено яйце и малко домашен хляб. Нямаха време да се мотаят със закуската в хотела.
Роб гледаше как кюрдите копаят. Те сякаш знаеха, че работата им е почти приключила, без значение какво щеше да се случи, и бяха щастливи като пред отпуск. Това беше последният ден. Утре сутринта времето изтичаше, каквото и да се случи. Стомахът на Роб се сви от напрежение.
В единадесет часа Роб се изкачи на хълма край долината и се загледа към прииждащите води на Големия анадолски проект. Бяха се ширнали, равни като езеро, и вече не бяха чак в далечината, а на не повече от километър и половина. Изглежда, водата ускоряваше хода си, заливаше хълмовете и изпълваше низините. Дигата щеше да ги предпази за известно време, но приближаващото се наводнение беше зловеща гледка. На върха на насипа имаше малка овчарска къщурка. Беше като стражева будка, която ги пази от водата.
Роб седна на един голям камък и нахвърля още някои записки, като нижеше безценните бисери на доказателствата върху нишката на историята. Един цитат не му даваше мира. Роб си спомняше как го повтаряше баща му, мормонът. Беше от Битие, глава 6: „Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери. Божиите синове като видяха, че човешките дъщери бяха красиви, взимаха си за жени от всички, които избираха…“.
В продължение на половин час Роб пишеше, драскаше и пак пишеше. Беше почти привършил, историята беше почти готова. Той затвори бележника си и се забърза надолу по хълма към долината. Намери Кристин легнала на земята, сякаш беше заспала. Но тя не спеше, а се взираше напрегнато точно над пръстта.
— Търся аномалии — обясни тя, като погледна Роб. — И намерих няколко. Ето там!
Тя се изправи, плесна с ръце и младите кюрди се обърнаха към нея.
— Джентълмени, моля за внимание! Скоро ще можете да се върнете у дома при семействата си и да забравите за лудата французойка. Но нека направим още едно усилие, моля ви. Ето там.
Радеван и приятелите му взеха лопатите си и последваха Кристин до друг край на долината.
— Копайте надолу, право надолу. Ето тук. Не много дълбоко. Копайте плитко и нашироко. Благодаря ви.
Роб отиде да намери кирката си, за да може да се включи. Харесваше му да копае с кюрдите. Така имаше какво да прави, освен да се притеснява дали не се занимават с нещо напълно безсмислено. И да не мисли за Лизи. За Лизи, за Лизи, за Лизи…
Докато копаеха, Роб запита Кристин за неандерталците. Тя му беше казвала, че е работила на няколко обекта, където са живели неандерталци, като например Мула-Герси по бреговете на река Рона във Франция.
— Смяташ ли, че те са се кръстосали с Homo Sapiens?
— Възможно е.
— Мислех, че има теория, според която неандерталците просто са измрели.
— Има. Но също така имаме и доказателства, че са се кръстосали с хората.
Кристин изтри потта от лицето си с ръкава на ризата.
— Неандерталците може да са си проправили път сред човешкия генен набор и чрез изнасилване. Ако са измирали, ако са били неспособни да се конкурират за храната или за каквото и да било друго, са били отчаяни да спасят собствения си вид. А са били по-едри от Homo Sapiens. Макар и да е възможно да са били по-глупави…
Роб се загледа в птица, която кръжеше във въздуха. Беше още един лешояд. Помълча малко и зададе още един въпрос:
— Ако са се кръстосали с хората, възможно ли е това да е променило човешкото поведение? Или човешката култура?
— Да. Една от възможните промени е канибализмът. Допреди 300 000 години в човешката история няма доказателства за организиран канибализъм. Но неандерталците определено са били канибали. Така че… — замисли се Кристин и наклони леко глава. — Така че е възможно неандерталците да са внесли някои от своите поведенчески черти. Като канибализма например.