Но все пак бяха останали четирима мъже, включително и Радеван. Кристин ги убеди да останат и да довършат започнатото с огромна доза чар и с последните долари на Роб. Всички хванаха захвърлените лопати и започнаха да копаят заедно. Копаха може би пет часа косо през долината, като хвърляха настрана сухата жълта почва, разкриваха каквото беше необходимо и продължаваха нататък.
Около делвите откриха може би около тридесет скелета. Това беше смесица от големите хоминиди, хибридните хора и дребните ловци събирачи. Всички бяха скупчени на едно място, бяха разбъркани и лежаха в странни пози. По всички скелети имаше следи от удари и явни доказателства за насилствена смърт — страхотни пукнатини по черепите, дупки от остриета на копия по тазовите кости, счупени ръце, счупени бедрени кости, строшени глави.
Бяха се натъкнали на бойно поле. Това беше място на ужасяващ сблъсък и страхотно клане. Бяха разкрили Долината на убийствата.
Кристин и Роб се спогледаха.
— Смятам, че приключихме тук, не мислиш ли? — запита я той.
Французойката кимна сериозно.
Роб бръкна в джоба си и извади мобилния си телефон. Беше го обзело едва ли не въодушевление. Усещаше как едва си поема въздух и сърцето му бие развълнувано. Беше разгадал тайната! Беше дешифрирал голямата тайна, която Клонкъри бе роден да пази. Тайната на Сътворението. А това означаваше, че Роб най-после вече имаше власт над Клонкъри и щеше да върне дъщеря си.
Притеснен, но и тръпнещ от надежда за първи път през последните пълни с горчилка седмици, той набра номера. Щеше да се обади на Клонкъри и да настоява Лизи да бъде незабавно освободена, когато чу глас.
— Ехо, здравейте.
Роб се обърна рязко. На билото на хълма над тях стоеше фигура. Стоеше между долината и отиващото на запад слънце, но то беше толкова ярко, че Роб не можеше да разбере кой е. Той примижа и вдигна ръка.
— Да не би да съм напълнял? Колко депресиращо. Но ме познаваш кой съм, нали?
Роб усети как кръвта му се смразява от страх.
На хълма над тях стоеше Джейми Клонкъри и в ръката си държеше пистолет. Роб беше на мушка. Зад убиеца имаше двама едри мъже — здрави кюрди с черни мустаци, също въоръжени. Двамата главорези държаха между себе си друга дребна фигура, цялата овързана с въжета.
Лизи! Жива, но очевидно уплашена. Устата й беше стегната много здраво.
Роб се озърна наляво-надясно към Радеван и приятелите му, като търсеше помощта им.
— О, аз не бих очаквал някаква подкрепа от тях, мистър Роби — изсмя се Клонкъри и махна лениво към Радеван.
Той кимна послушно и се обърна към Кристин и Роб. Изгледа ги и потри палец и показалец в красноречив жест.
— Англичанин много пари, много пари. Долари и евро, долари и евро…
После махна на приятелите си, кюрдите пуснаха лопатите, отдръпнаха се от Роб и Кристин и ги изоставиха с пълно равнодушие. Двамата бяха сами и чакаха съдбата си.
Роб гледаше със стиснати челюсти, победен и лишен от всякаква надежда, как кюрдите изкачиха хълма и тръгнаха към ленд ровъра. Радеван бръкна в багажника на колата и извади кожената кутия. След това я отнесе на Клонкъри и я остави в праха до Лизи. Клонкъри се усмихна и кимна. Радеван се върна при ленд ровъра, скочи зад волана и потегли с превъртане на гуми сред облак прах, като отнесе със себе си пушките и пистолета, скрити под седалката на шофьора.
Гъстият прахоляк увисна укорително във въздуха, докато автомобилът изчезваше зад опаления от слънцето хоризонт. Роб и Кристин останаха сами и напълно беззащитни на дъното на долината.
Клонкъри стоеше над тях, въоръжен и в компанията на двама кюрди. На няколкостотин метра убиецът беше оставил сребрист високопроходим автомобил, който просветваше на светлината. Очевидно се беше приближил пеша, за да може да ги изненада. И планът му беше проработил.
Бяха в капан. Лизи беше на колене в прахта, вързана и със запушена уста. Не откъсваше ужасения си и объркан поглед от баща си, а в очите й се четеше неистова молба да я спасят.
Но Роб знаеше, че не може да я спаси. Знаеше какво ще се случи след малко и това нямаше да бъде героично спасение.
Клонкъри щеше да убие Лизи пред него. Щеше да принесе първородното дете на Роб в жертва тук, сред дивата пустош, където в небето се виеха гарвани и лешояди. В следващите няколко минути дъщеря му щеше да умре, да бъде убита жестоко и брутално, а Роб щеше да бъде принуден да гледа.