49
Клонкъри махна с пистолета към Роб и Кристин.
— Преместете се ей тук, влюбени птички такива.
Роб гледаше дъщеря си, коленичила в прахта, беше напълно объркан и изпитваше мъчително терзание. След това се обърна яростно към Клонкъри. Никога не беше чувствал толкова силно желание да нарани някого — искаше да разчлени Клонкъри с голи ръце, да го разкъса със зъби, да извади очите му с пръсти.
Но Роб и Кристин бяха в капан, нямаха никакво оръжие и трябваше да се подчинят. Като следваха отпуснатите жестове на Клонкъри, те застанаха на ниско възвишение по средата на долината. Малка пясъчна могилка. Роб нямаше никаква представа защо Клонкъри държи да бъдат точно върху изолираното хълмче.
Вятърът шептеше меланхолично. Кристин имаше вид сякаш всеки момент ще заплаче. Роб се огледа наляво и надясно, като отчаяно търсеше начин да се измъкне, но изход нямаше.
Какво правеше Клонкъри? Роб примижа, напрегна очите си срещу слънцето и ги заслони с длан. Изглежда, онзи държеше в ръката си телефон или нещо подобно. Той го насочи наляво към пъплещите води на Ефрат, точно там, където дигата ги пазеше от приливната вълна.
Най-после Клонкъри заговори:
— Не всеки ден се случва да измъчваш и убиеш дете пред татко му, затова мисля, че трябва да го отбележим подобаващо. Наистина нека си направим малко фойерверки. Така, ето, нека празненството започне!
Той натисна бутон на устройството, което държеше, и части от секундата по-късно трясъкът на силна експлозия раздра пустинята, последван от осезаема взривна вълна. Клонкъри беше взривил малката овчарска колиба върху дигата. Когато димът и пламъците се разсеяха, Роб видя защо.
Във въздуха бе хвърлена не само колибата. Половината дига също я нямаше и сега водата нахлуваше през отвора. Намерила по-ниска точка, тя се втурна натам, бушуваше в склоновете на долината. Тонове и тонове вода се изливаха с рев и се носеха към Роб и Кристин.
Роб хвана Кристин за ръката, стисна я здраво и я дръпна на върха на могилката. Водата вече се пенеше около тях, покачваше се устремно и вълните ги удряха в глезените. Роб погледна към билото на хълма. Клонкъри се смееше.
— Наистина се надявам, че можете да плувате.
Водата се изсипваше неудържимо, изпълваше долината и се плискаше в краката на Роб. Истинска водна стена, ревяща и поглъщаща всичко по пътя си, носеше със себе си отвратителна мръсотия. По повърхността се премятаха кости, мярнаха се слузестото полумумифицирано бебе от делвата и няколко черепа на загиналите тук воини. Скоро мръсните и бурни води обградиха напълно малкото хълмче, на което стояха Роб и Кристин. Ако водата продължаваше да се покачва, те сигурно щяха да се удавят.
— Отлично! — възкликна Клонкъри. — Не мога да ви обясня колко трудно беше. Трябваше да дойдем тук посред нощ, за да подготвим всичко. Да натикаме купища експлозиви в онази гадна колиба. Беше си сложна задача. Но се получи перфектно! Колко невероятно удовлетворително!
Роб мълчаливо се вгледа в Клонкъри през бушуващата вода. Убиецът стоеше в пълна безопасност на високото било на хълма. Роб не знаеше какво да мисли за този човек и пълната му лудост, която обаче беше комбинирана с неуловимо коварство и лукавост. Внезапно Клонкъри сякаш прочете мислите му с телепатия и не пропусна да отбележи:
— Сигурно си дяволски объркан, а, мой малък Роби?
Роб замълча.
Клонкъри се усмихна.
— Не можеш да проумееш как пълно куку като мен изведнъж се оказа от тази страна на водата, нали? А? А пък добрите герои, всички вие, сте от онази страна. От страната на удавниците.
Роб отново не каза нищо. Врагът му се ухили още по-широко.
— Доста се опасявам, че през цялото време използвах абсолютно всички. Вие ми намерихте Черната книга. Впрегнах брилянтните и прочути умове на Кристин Майер и Изобел Превен да работят за каузата ми. Е, добре, резнах главата на Изобел, но тогава тя вече си беше свършила работата. Показа ми, че Книгата със сигурност не е в Кюрдистан.
Клонкъри буквално грееше от гордост.
— А след това като просто си седях и нищо не правех, накарах вас, мили хора, да свършите също и останалата част от работата — да разгадаете Черната книга, да откриете Долината на клането и да намерите единственото доказателство за Тайната на Сътворението. Защото, виждате ли, трябваше да знам със сигурност къде са всички доказателства, за да мога да ги унищожа завинаги — махна Клонкъри към прииждащите води. — Ето сега ще изтрия всичко веднъж завинаги с едно огромно наводнение. Ще погреба всичко под водата за вечни времена. Унищожавам доказателствата и едновременно с това ще убия и всички хора, които знаят Тайната. — Клонкъри сведе щастлив поглед надолу. — А, да, почти забравих. Освен това притежавам и Черната книга. Или поне си мисля, че е у мен. Нека само се уверя…