— Е, не точно. Това е ножът, който използвах, за да филетирам твоята стара приятелка Изобел. Мисля, че по дръжката все още виждам малко от старческата й кръв. Има и парченце далак! — Клонкъри се усмихна. — Но да се върнем към задачата си. Виждам, че водата е вече до коленете ви и ще се удавите след около десет минути. Но така ми се иска последното нещо, което видите, да бъде как мъничкото сърчице на дъщеря ти, Роб, е буквално откъснато от гърдите й, докато тя пищи безпомощно за жалкия си, безполезен и страхлив баща. Така че по-добре да се размърдаме. Момчета, дръжте момичето по-здраво. Да, точно така. Да, да. Много добре.
Клонкъри вдигна ножа с две ръце и зловещото острие заблестя под слънцето. Убиецът спря за момент.
— Аптеките са били много странни, нали? Както изглежда, са отишли в Америка от Азия, през Беринговия проток. Точно като мен и Роб. Изминали са целия път от Северна Азия.
Ножът лъщеше. Очите на Клонкъри сякаш светеха.
— Те просто са обожавали да убиват деца. Били са ненаситни за това. Първо са убивали децата на враговете си, на завладените си съперници. Но разбрах, че към края на империята си са започнали да избиват и собствените си деца. Без майтап. Жреците плащали на бедните ацтекски семейства да им дадат бебетата и децата си, за да бъдат ритуално избити. Една цяла цивилизация буквално се е самоубивала, като е унищожавала собственото си поколение. Фантастично! А и какъв само начин да го направиш — да изтръгнеш сърцето, като строшиш гръдния кош, а след това да покажеш туптящия орган на все още живата жертва. Така — въздъхна щастливо Клонкъри. — Готова ли си, Лилибет? Моя малка Бетси? Мъничката ми Бети Бу? А? Да режем ли вече гръдното кошче?
Клонкъри се приведе над дъщерята на Роб. Той гледаше с едва сдържана погнуса как лигите на убиеца потичат. От устата му върху свитото в писък лице и запушената уста на Лизи капеше слюнка.
След това моментът настъпи — Клонкъри хвана дръжката на ножа с две ръце и го вдигна високо над главата си. Роб затвори очи, съсипан от чувството за пълна загуба…
Внезапно въздухът беше процепен от изстрел. Изстрел, сякаш от нищото, сякаш дошъл от небето.
Роб отвори очи. Куршумът беше профучал над водата и се беше забил в Клонкъри. Толкова мощен куршум, че беше откъснал едната длан на убиеца.
Роб примигна и облещи очи. Клонкъри беше останал без ръка! От разкъсаната китка шуртеше кръв, а ножът се завъртя и падна във водата.
Клонкъри се втренчи смаян в ужасната рана. По лицето му се изписа дълбоко любопитство. След това отекна втори изстрел, отново дошъл от нищото. Кой стреляше? Този път куршумът почти откъсна ръката на Клонкъри от рамото. Лявата му ръка, вече без длан, висеше само на няколко червени мускулчета, а кръвта от зейналата на рамото рана се лееше в прахта.
Двамата кюрди пуснаха Лизи незабавно, обърнаха се и побягнаха с паникьосани лица. Зад тях прозвуча трети изстрел.
Клонкъри падна на колене. Този път куршумът явно го беше уцелил в крака. Той стоеше на колене в пясъка, от него течеше кръв, но продължаваше да шари със здравата ръка около себе си. Какво търсеше? Откъснатата си длан или ножа? До него Лизи лежеше здраво завързана и със запушена уста. Роб беше във вода до коленете. Кой стреля? Къде е пистолетът на Клонкъри? Роб се обърна наляво и в далечината видя облак прах. Може би към тях идваше кола, но прахта замъгляваше всичко. Нима щяха да стрелят и по Лизи?
Роб разбра, че има само един шанс. Сега! Хвърли се във водата, гмурна се и заплува. Плуваше за живота на Лизи, плуваше между кости и черепи. Никога не беше плувал толкова усилено, никога не се беше борил с толкова бурни и опасни води…
Риташе и замахваше с ръце, поглъщаше едри глътки студена вода, но накрая се хвана за нагорещената суха земя и се издърпа нагоре. Когато се изправи, задъхан и плюещ, видя, че Клонкъри е на няколко метра от него.
Убиецът лежеше, стиснал Лизи като щит срещу евентуални нови изстрели. Устата му обаче беше широко отворена, от нея течеше слюнка и челюстите се сключваха върху мекото гърло на Лизи, сякаш тигър убива плячката си. Джейми Клонкъри щеше да захапе гърлото на Лизи и да прегризе вратната й артерия.
Прилив на ярост обзе Роб. Той се хвърли през пясъка и побягна към Клонкъри точно когато острите бели зъби на убиеца започваха да стискат гръкляна на дъщеря му. Роб изрита Клонкъри в главата, откъсна го от Лизи и го отхвърли настрани. След това го изрита още веднъж, после трети път и Клонкъри се просна в прахта с вик на болка, а безполезната му полуоткъсната ръка висеше противно. Роб скочи върху водача на бандата и притисна здравото рамо на Клонкъри с коляно, така че да не може да мърда. Сега го държеше в ръцете си и можеше да го стиска така вечно.