Роб изгледа Кирибали, като едва разбираше какво му говорят. После сведе поглед към дланите си. По тях все още имаше пръски спечена кръв, кръвта на Клонкъри. Но на Роб не му пукаше, не даваше и пет пари за това. Беше спасил живота на дъщеря си! Това беше единственото, което имаше значение. В мислите на Роб се блъскаха уплаха, облекчение и странна, почти болезнена радост.
Продължиха да карат в мълчание. Внезапно Кирибали заговори:
— Знаеш, че ще задържа пергамента с картата, нали? Както и черепа. Ще взема и него. Цялата Черна книга.
— Къде ще ги оставиш?
— При всички други доказателства.
— Имаш предвид в музейния трезор.
— Разбира се. Но сменихме кода на ключалките!
Един голям полицейски ван ги изпревари. Стоповете му аленееха в мрака.
— Моля да ме разбереш — каза Кирибали. — Ти си в безопасност. Това е добре. Ще задържим кюрдите за известно време, след това ще ги пуснем. Радеван и глупавите му приятели. Ще ги пусна, защото трябва да запазя мира и спокойствието тук. Мира между турци и кюрди. Но всичко останало ще бъде заключено завинаги.
Колата продължи да се движи. Топлият нощен въздух беше приятен — нежен и сладък, и нахлуваше като лек бриз през прозорците. Роб вдиша, издиша и погали дъщеря си по косата. Лизи беше почти заспала. И тогава Роб забеляза, че минават край отбивката за Гьобекли Тепе. Разкопките се виждаха под светлината на издигащата се луна.
Роб се поколеба, но след това помоли Кирибали да отидат и да видят Гьобекли Тепе за последен път.
Кирибали нареди на шофьора да спре колата и изгледа Роб, Кристин и Лизи. Двете момичета вече спяха. Полицаят се усмихна отстъпчиво. Той кимна и по радиостанцията нареди на останалите автомобили да продължават и им каза, че ще се срещнат по-късно в Урфа. После шофьорът обърна колата и пое по черния път.
Маршрутът беше познат. През ниските хълмове, край кюрдските селца с откритите септични ями, изгубилите се кози и високите минарета, ярко осветени в зелено. Някакво куче залая и започна да преследва колата. Бяга след тях цели няколкостотин метра, но след това сви встрани и се скри в нощта.
Продължиха да карат в тъмнината. Накрая изкачиха хълма и спряха на билото над храма. Роб излезе от полицейската кола и остави Лизи с глава в скута на Кристин. И двете спяха.
Кирибали също излезе. Двамата мъже тръгнаха заедно по виещата се пътечка, която водеше към разкопките.
— Така — наруши тишината Кирибали. — Разкажи ми.
— Какво да ти разкажа?
— Какво правехте в долината? В Долината на убийствата.
Роб се замисли за момент, но след това започна колебливо да обяснява. Нахвърля кратката история на Тайната на Сътворението, съвсем схематично. Но това беше достатъчно да запали любопитството на слушателя му. На лунната светлина Роб видя как очите на Кирибали се разширяват от удивление.
— И смяташ, че си разбрал всичко? — усмихна се детективът. — Че наистина си разплел цялата история?
— Може би… но нямаме никакви снимки. Всичко се изгуби в наводнението. Никой няма да ни повярва, така че това няма никакво значение.
Кирибали въздъхна едва ли не радостно. Бяха на билото на по-ниското хълмче и стояха до едно самотно черничево дърво. Мегалитите се виждаха и хвърляха сенки на лунната светлина.
— Мой пишещ приятелю. — Кирибали потупа Роб по гърба. — За мен има значение. Знаеш, че харесвам английската литература. Кажи ми какво мислиш. Разкажи ми за Тайната на Сътворението.
Роб се поколеба, но Кирибали настоя.
Роб седна на една каменна пейка, извади бележника си и напрегна поглед, за да разчете записките си под бледите лунни лъчи. След това затвори бележника и се загледа към хълмистата равнина. Кирибали седна до него и се заслуша във версията на Роб.
— Да започнем с препратките в Библията, с падналите ангели, с откъсите в Книгата на Енох и с Битие, глава 6. Вярвам, че това са легенди за смешението между хоминидните видове и първите хора.
— Разбирам — усмихна се Кирибали.
— И според мен фолклорната памет се е зародила така. Някъде около 10 000 г. пр.н.е. един човешки вид е мигрирал от север в днешен турски Кюрдистан. Тези нахлуващи хоминиди са еволюирали от гигантопитека, най-големия познат хоминид. И ако съдим от културните влияния, тези по-големи хоминиди са дошли от Централна Източна Азия.
Кирибали кимна.
Роб продължи: