Выбрать главу

— А след това засипали и храма!

Роб кимна.

— След това Гьобекли Тепе бил засипан с пръст. Това е било огромно начинание, за да се скрие срамът от кръстосването с чужденците и да се погребе злото семе. Ловците събирачи нарочно са погребали великия храм, за да заличат спомена. Споменът за ужасите, за Пропъждането от Рая и за срещата със злото. Но това не е свършило работа, защото е било твърде късно. Гените на насилието и жертвоприношенията вече били в ДНК веригата на Homo Sapiens. Генът на Гьобекли вече бил част от човешката наследственост. И се разпространявал. Като използваме Библията и други източници, всъщност можем да проследим тези гени. Да проследим изгнаниците от Гьобекли, които са тръгнали на юг към Шумер, Ханаан и Израел. При придвижването си те са разпространявали гените за жертвоприношение и насилие. Оттук идват и най-ранните доказателства за принасяне на жертви по тези земи. В земите на Ханаан, Израел и Шумер.

— Земите на Аврам — каза Кирибали.

— Да. Пророкът Аврам, роден близо до Шанлъурфа, сигурно е произлизал частично от северните хора. Бил е интелигентен, бил е лидер, бил е харизматичен. Но освен това е бил обзет и от мания за принасяне на жертви. В Библията е бил готов да пожертва и собствения си син, за да се подчини на някакъв жесток бог. Аврам също така е бил, разбира се, и основателят на трите големи религии — юдаизъм, християнство и ислям. Това са Аврамовите вери. И Аврам е основал тези вери на базата на фолклорната памет, която е споделял с тези около себе си. Всички тези монотеистични религии произхождат от травмата от случилото се в Гьобекли Тепе. Всички религии са базирани на страха от великите ангели и от жестокия бог. Това е подсъзнателен и масов спомен за станалото в кюрдската пустиня, когато мощните и силните са ходели сред нас. Но по-важното е, че тези религии все още се основават на човешкото жертвоприношение. В юдаизма имаме принасянето на плътта в жертва в обреда на обрязването, в исляма имаме жертвата на джихада…

— Или може би закланите пленници на „Ал Кайда“?

— Може би. А в християнството имаме повтарящото се жертвоприношение на Христос, първородния син на Господ, който постоянно умира на кръста. Така че всички тези религии са стресов синдром, нещо като кошмар, в който непрекъснато съживяваме травмата на нашествието от север и времето, когато човек е бил прокуден от Рая и е бил принуден да се откаже от лесния живот. Бил е принуден да обработва земята. Принуден да целува фалоса. Принуден да убива собствените си деца, за да задоволи жестокия бог.

— Но, Робърт, как се вписват тук йезидитите?

— Те са от особена важност, защото има само два източника на информация за случилото се в Гьобекли. Първият са кюрдските култове на ярсените, алевите и йезидитите. Тези племена смятат, че са потомци на чистокръвните пещерни хора от Гьобекли. Те са синовете на делвата. Синовете на Адам. Останалата част от човечеството, казват те, произлиза от Ева. От втората делва на получистите, делвата, пълна със скорпиони и змии.

— Разбирам…

— Тези култове имат много общи митове за Райската градина. Но дори за тях това, което е станало в Гьобекли, е само избледнял и плашещ спомен за някакви подигравателни, подобни на птици ангели, които са изисквали да бъдат обожествявани. Но неясната фолклорна памет е достатъчно мощна. Затова и йезидитите не се женят за хора извън тяхната общност. Имат митологичен страх, че може да омърсят собствената си кръвна линия със следите на насилие и жертвоприношения, които виждат в по-голямата част от човечеството. В останалите от нас. Ние сме хората, които носят гените на Гьобекли.

Кирибали остана безмълвен, докато смилаше и тази информация.

Роб продължи:

— Прокълнатите йезидити носят и ужасно бреме на плещите си. Бремето на унижението. Може и да твърдят, че са чисти, но дълбоко в себе си знаят истината, че някои от техните предци са се смесили със злите северни хора и са им позволили да разпространят гена на Гьобекли. Заради това са на мнение, че злините са се разпрострели по света основно по тяхна вина. Оттук идват забраните, потайността на йезидитите и особеното им чувство за срам. На това се дължи и фактът, че те не са се разпространили далеч от храма, откъдето произхождат. Те трябва да го пазят. Все още се боят, че ако истината бъде разкрита и постъпките им станат известни на света, ще бъдат унищожени от гнева на останалата част от човечеството. Техните предци не са успели да защитят човеците от северните хора, а техните жени са лягали със северните демони. Нещо като хоризонталното сътрудничество на окупираната Франция.