— Та… какво става?
Роб трябваше да изкрещи въпроса си, за да надвика шума от мотора и хрущенето на камъните под гумите.
— Основният проблем е политиката. Не бива да забравяш, че тук е Кюрдистан… — отвърна тя.
— Знам…
— Кюрдите смятат, че турците крадат наследството им. Че взимат най-ценните неща за музеите в Истанбул и Анкара… Не съм сигурна, че е точно така.
Роб се загледа как водата в един напоителен канал проблясваше под слънцето. Беше чел, че цялата област е част от огромна селскостопанска кампания — големия проект „Анадола“, който целеше да съживи пустинята, като използва водите на Ефрат. Проектът провокираше противоречив отклик, тъй като предполагаше да бъдат наводнени и потопени десетки древни и уникални археологически обекти. Но във всеки случай не и Гьобекли.
Роб погледна към Кристин, която рязко сменяше предавките.
— Но е истина, че правителството няма да остави местните да печелят от Гьобекли Тепе — добави тя.
— Защо?
— Поради напълно основателни археологически причини. Както навярно си подразбрал от намека ми — Кристин се усмихна, гледайки пътя пред себе си, — това са най-значимите археологически разкопки в света. Последното, от което Гьобекли Тепе има нужда, са тълпи туристи. И правителството не слага знаци, оставя пътищата разбити. Което пък означава, че можем да работим на спокойствие.
Тя завъртя рязко волана и натисна газта.
— Не че аз лично имам много какво да правя, при положение че не сме намерили нито един скелет. Да, занимавам се с обща работа, като администратор…
Кристин пое дъх и продължи:
— Но разбирам и гледната точка на кюрдите. Погледни селата наоколо, сигурна съм, че си ги забелязал на идване.
— Минахме през две села — кимна Роб.
— Нямат дори течаща вода. Канализация. Едва ли имат и училища. Покъртително бедни са. А при добър маркетинг Гьобекли Тепе може да се превърне в машина за пари. И да вкара много пари в района.
— А Франц е между чука и наковалнята?
— Направо ще го разкъсат. Притискат го от всички страни. Да води разкопките както трябва, да побърза, да наема местни. Опитват се дори да му отнемат ръководния пост.
— Заради това ли има особено мнение за публичността?
Кристин кимна и продължи да гледа напред.
— Разбира се, той е горд с откритията си. Би искал светът да узнае за тях. Работи тук от 1994 г. — Кристин намали, за да пропусне една коза, а след това отново ускори. — Археолозите пътуват доста. Откакто напуснах Кеймбридж преди шест години, съм работила в Мексико, Израел, Франция. Изследвах човешки останки. Но Франц е прекарал тук повече от половината си професионален живот. Така че, да, той би искал да каже всичко на света! Но ако го направи и Гьобекли стане известен обект, както наистина би трябвало да бъде, тогава някой голям шеф в Анкара може да реши, че трябва да го ръководи турчин. И да обере всички лаври.
Роб се облегна. Сега разбираше ситуацията по-добре. Но това все пак не обясняваше странната атмосфера на разкопките и яда на работниците. А може би просто си въобразяваше?
Смяната на шума от настилката под гумите подсказа, че са излезли на главния път. Двамата посрещнаха гладкия асфалт с облекчение и забързаха към Шанлъурфа през натоварения трафик. Докато изпреварваха бусове с плодове и армейски камиони, се заговориха за интереса на Кристин към човешките останки. Разказа му за работата си с човешки жертвоприношения в Теотихуакан, за командировките си в Тел Гезер и Мегидо в Израел и за неандерталските находки във Франция.
— Древните хоминиди са обитавали Южна Франция стотици хиляди години. Те са били хора като нас, но не съвсем. Хоминиди.
— Неандерталци ли имаш предвид?
— Да. Но може да се нарече и Homo erectus и Homo antecessor. Дори и Homo heidelbergensis. Има и други теории.
— Добре, добре…
— Пак ли ти е безинтересно? Тогава нека ти покажа нещо наистина добро. Ако и то не те впечатли, значи наистина си безнадежден случай — засмя се Кристин.
Тя насочи ленд ровъра към центъра на града. Бетонните къщи се трупаха в пълен безпорядък по околните хълмове, а големите магазини и офиси се редуваха покрай прашните и напечени от слънцето булеварди. Другите улици бяха по-стари и сенчести и докато си пробиваха път през трафика, Роб видя арки с колони на входа на оживен покрит пазар, а старите джамии се криеха зад рушащи се каменни стени. Очевидно Шанлъурфа беше разделен на стар квартал и нови комплекси, които се разпростираха чак до полупустинята.