— Но неговата намеса реши всичко, нали?
— Да — съгласи се Роб. — Кирибали е видял колко далеч е Клонкъри и е преценил, че заради разливите на наводнението колите на полицията няма да успеят да стигнат до нас навреме. Затова е извадил карабината си и…
Музиката беше буйна и весела. Бузуки триото наистина се раздаваше. Роб допи чашата си с шампанско.
Двамата мъже се върнаха при сватбеното тържество. Докато вървяха през ливадата, Лизи изтича към тях, като пееше и се заливаше от смях. Роб се наведе и нежно погали меката коса на дъщеря си. Момиченцето се закикоти и хвана баща си за ръката.
Форестър гледаше как бащата и дъщерята вървят хванати за ръце, усмихнати и живи. Емоцията и обичайното остро чувство на тъга и тежка мъка отново го прободе. Но този път усещането за непреодолима загуба беше съпроводено от нещо друго, нещо изненадващо — от беглата и едва уловима сянка на щастието.