Тази информация не вършеше особена работа на Форестър. Затова той се запита какъв точно е бил Франклин и дали пък няма връзка между самия него и престъпниците.
Форестър взе чашата си, но се оказа празна, затова я остави и пусна ново търсене, този път с „Бенджамин Франклин“.
Общо взето, знаеше това-онова за него. Че бил важна фигура в историята на САЩ и май открил електричеството с хвърчило или нещо такова.
„Гугъл“ му даде останалото.
Бенджамин Франклин (1706–1790 г.) е един от най-известните основатели на Съединените американски щати. Той е сред водещите за времето си автори, политически теоретик, политик, издател, учен и изобретател. Като учен ще остане в историята на физиката за откритията и теориите си за електричеството.
Форестър зачете надолу, като се чувстваше леко замаян.
Роден в Бостън, Масачузетс, Франклин изучава печатното дело при по-възрастния си брат и след това става редактор във вестник, издател и търговец във Филаделфия. Прекарва много години в Англия и Франция, владее пет езика. До края на живота си е масон и привлича към своя либерален кръг ботаника Джоузеф Банкс и британския канцлер сър Франсис. В продължение на много години е таен агент…
Форестър въздъхна и затвори страницата. Значи този човек е бил личност с разностранни интереси и дейности. Е, и? Какво от това? Защо е трябвало да копаят в мазето му? И защо 300 години след смъртта му портиерът на музея му е осакатен?
Форестър погледна часовника на компютъра си. Имаше нужда да хапне на обяд, а все още не беше свършил почти нищо. Мразеше това чувство — цялата сутрин беше минала без никакъв резултат. Подобни дни го дразнеха много.
Окей, помисли си Форестър, тогава да опита друг подход. Да погледне ситуацията от различен ъгъл. Да потърси по нов начин, да мисли нестандартно.
Детективът написа в „Гугъл“ първото, което му хрумна: „Бенджамин Франклин“, „музей“ и „мазе“.
Ето го, излезе почти веднага. Да!
Форестър настръхна от адреналина. Пред него се отвори сканирана страница от „Таймс“ от 11 февруари 1998 г.
Работници направиха зловещо откритие под плочите на пода на избата в къщата на Бенджамин Франклин на „Крейвън стрийт“. В дома, обитаван някога от един от основателите на САЩ, са открити осем човешки скелета.
Първите изследвания сочат, че костите са на около 200 г., а телата са били заровени в мазето по времето, когато Франклин е живял в къщата. Той е пребивавал в нея от 1757 до 1762 г. и от 1764 до 1775 г. По повечето от костите има следи от дисекция, от остриета и триони. Един от черепите е пробит сякаш с бургия на няколко места. Пол Напман от полицейския участък в Уестминстър заяви: „Не мога напълно да изключа възможността за извършено престъпление. Все още е вероятно да започна разследване“.
От организацията „Приятели на Музея на Бенджамин Франклин“ твърдят, че костите не са свързани с криминална или окултна дейност. Според тях телата са заровени в мазето от Уилям Хюсън, който живял в къщата в продължение на две години и имал малка лаборатория по анатомия в задната й част. „Приятелите“ смятат, че Франклин може би е знаел за действията на Хюсън, но не е участвал в дисекциите, тъй като е бил преди всичко физик, а не медик.
Форестър се облегна в стола си. Мазето е било разкопавано и преди, при това с изненадващи резултати. Нима същите хора са се върнали? А какво ли е онова за „криминална или окултна дейност“?
Окултна…
Усмихна се. Сега щеше да се наобядва с удоволствие.
Беше попаднал на първата следа.
8
В Шанлъурфа беше мека и топла вечер. Роб се срещна с Кристин във фоайето на хотела си. Тя се беше разположила в един кожен фотьойл и се опитваше да не вдишва дима от пурите на тримата турски бизнесмени, които седяха наблизо.
Както винаги изглеждаше шик — елегантни дънки, сандали, бяла блуза без ръкави и светлосиньо елече. Когато видя Робърт се усмихна, но журналистът забеляза следи от стрес в ъгълчетата на очите й.
Отиваха на гости на Франц Брайтнер за няколко питиета. Археологът вдигаше вечерен купон по случай големия успех на разкопките през този сезон и датирането на Гьобекли Тепе.