Улиците вече бяха притихнали. Шанлъурфа будуваше до късно, тъй като почиваше през горещия следобед, но часът вече беше почти два през нощта. Дори тук бе време за сън.
Единственият по-силен шум идваше точно под елегантните прозорци на къщата на Франц Брайтнер. Трима мъже стояха на улицата и пееха. Беше странен напев, нисък и монотонен. Почти като заклинание. Още по-необичайно беше, че пред тримата беше разпъната малка дървена сгъваема масичка, върху която трепкаха пламъчетата на свещи.
Роб остана втренчен в играещите светлинки около половин минута, сякаш изпаднал в транс. След това се обърна и забеляза, че Кристин е в далечния край на всекидневната, увлечена в разговор с Дерия, съпругата на Франц. Той я повика с жест.
Кристин се приближи, надвеси се през перваза, погледна пеещите мъже и не каза нищо. Роб се заслуша пак в тихото напяване и се усмихна на Кристин.
— Очарователно, нали? Сигурно е химн или религиозна песен. Какво правят? — запита той.
Кристин не отвърна. Дори в профил лицето й изглеждаше бледно и напрегнато. Ужасът беше опънал чертите й.
9
Роб се сбогува с домакините и останалите гости. От изражението на Кристин съдеше, че би искала да повърви с него, може би за да обясни защо реагира така на гледката с пеещите мъже. Той остана леко изнервен, но и заинтригуван.
Когато излязоха на улицата пред старата къща, тримата мъже вече си тръгваха. Бяха угасили свещите, прибрали масичката и се спускаха надолу по хълма. Единият се обърна и изгледа Кристин. Лицето му беше непроницаемо.
А може пък само да изглежда така заради липсата на достатъчно светлина, помисли си Роб. В сумрака под мъждивите лампи беше трудно да се различи каквото и да било, камо ли мимика.
Улицата беше притихнала и тъмна. В далечината се изви самотен кучешки вой и заглъхна. Луната се беше закачила на върха на най-високото минаре и мътната й светлина едва досягаше земята. Роб усети неприятния полъх от откритата канализация.
Кристин промуши ръката си под неговата и го поведе по тъмния паваж, докато не излязоха на по-широка и по-добре осветена улица. Роб чакаше обяснението й.
Двамата продължиха да вървят, без да проговорят и дума. Пътят се спускаше към старите езерца в градините Гьолбашъ. Роб се обърна и видя, че пустинята започва току зад последните блокове на града. Тъмна, безкрайна, древна и мъртва.
Той се замисли за каменните колони на Гьобекли Тепе, някъде там зад хълмовете. Обелиските се възправяха срещу лунните лъчи след цели 10 000 г. под могилите пръст. Камъни, покрити със заплетени барелефи на змии и хищни птици. Потръпна от студ за първи път, откакто беше пристигнал в Шанлъурфа — откъм безжизнената равнина полъхна студен бриз.
Мълчанието продължаваше вече твърде дълго.
— Добре. — Роб измъкна ръката си от тази на Кристин. — Какво беше всичко това? Пеенето и целият спектакъл.
Беше наясно, че се поддава на гнева, но беше уморен, раздразнителен и усещаше първите пристъпи на махмурлук.
— Обясни ми, Кристин. Изглеждаш, сякаш си видяла… онзи асирийски демон на вятъра.
Това трябваше да прозвучи като шега и да разпръсне напрежението, но не се получи. Тя продължаваше да е намръщена и видимо бледна дори и под слабата светлина на уличните лампи.
— Пулса Динура.
— Какво?
Тя сви рамене.
— Това пееха мъжете. Молитва.
— Пулса… ди…
— Нура. Огнен бич.
— Моля?
— Това означава. Пулса Динура.
— На какъв език?
— На арамейски.
— Откъде знаеш? — изуми се Роб за пореден път.
— Говоря арамейски. Поне дотолкова.
Вече бяха стигнали до езерцата. Старата джамия беше неосветена и потънала в сенките. По пътеките нямаше млади двойки. Роб и Кристин тръгнаха наляво към неговия хотел. Апартаментът на французойката беше точно зад него.
— Пеели са значи, химн на арамейски. Улични изпълнители! Страхотно!
— Това не е химн. И тези мъже не са някакви шибани улични музиканти!
— Какво… — стъписа се Роб от яростното й избухване.
— Пулса Динура е древно проклятие. Магия от пустинята. От пустошта на Месопотамия.
Кристин избърза напред и продължи да говори през рамо.
— Има го в някои от вариантите на Талмуда, свещената книга на евреите, написани по времето на вавилонското пленничество. Когато евреите са били затворени в Ирак. Роб, това е много зловещо и много древно проклятие.