— Всичко е започнало ето тук. — Немецът махна с ръка към жълтите хълмове наоколо. — Люлката на цивилизацията. Първите писмени паметници са с клиновидно писмо и са намерени недалеч оттук. Топенето на медта произлиза от Месопотамия. А първите истински градове са построени в Турция. Изобел Превен може да ти разкаже много за това.
Роб се обърка за миг, но след това се сети за името. Изобел Превен беше преподавателката на Кристин в Кеймбридж. Роб я беше срещал сред авторите на различни книги по история, Превен беше работила с великия Джеймс Меларт, английския археолог, разкопал Чаталхьоюк. Роб обичаше да чете за Чаталхьоюк, най-вече защото там са разкопавали бързо. Почти всичко е било разкрито само след три години усърден труд с лопатите. Това е било героичното, холивудското време на археологията през 50-те години на XX век.
В наши дни обаче всичко ставаше по-бавно. Сега имаше експерти в най-различни области — археометалурзи, зооархеолози, етно историци, геоморфолози и всичко беше много по-сложно. За разкриването на един голям и богат комплекс отиваха буквално десетилетия.
Гьобекли Тепе беше типичен пример. Франц копаеше на него от 1994 г. и Кристин беше подхвърлила, че той ще прекара остатъка от професионалния си живот тук. Един-единствен обект, едно-единствено място и цял професионален живот.
Но пък това беше най-изумителното археологическо откритие в света. Сигурно затова през повечето време Франц се държеше грубо, но точно сега се усмихваше и обясняваше на Роб за ранната история на грънчарството и земеделието, възникнали наблизо, след като комплексът Гьобекли Тепе вече бил заровен.
— Първите признаци за обработване на земята са открити в Сирия — разказваше Франц и гледаше някъде над рамото на Роб. — Гордън Чайлд нарича това „Неолитна революция“, а се е случило недалеч от тук в южна посока по места като Абу Хурейра и Тел Асуад. Така че, както виждаш, люлката наистина е тук. Металообработване, грънчарство, земеделие, топене, писменост… всичко е започнало около Гьобекли. Ja?
— Да, но… — намеси се Кристин — всъщност има някои доказателства за отглеждане на ориз в Корея. През тринайсетото хилядолетие преди Христа. Но това е загадка.
Иван, който до момента пазеше мълчание, също се включи в разговора.
— Има и някои странни доказателства, че грънчарството може да се е появило за пръв път… а след това някак си е спряло… още по-рано. В Сибир.
— Моля? — обърна се към него Роб. — Продължавайте — подкани го, въпреки че Франц изглеждаше леко раздразнен от намесата на колегите си.
— Ъъъъ… — Иван се изчерви — има доказателства от източната част на Сибир, а може би и в Япония, че е съществувала по-ранна цивилизация. Северен народ. Може би е измрял, тъй като доказателствата изчезват. Нямаме идея къде са се дянали.
Франц се намръщи като футболен запалянко, дочул обида за любимия си отбор, и лицето му се наля с кръв, сякаш се беше нажулил с коприва.
— Ja, ja, ja, Иване. Но все пак… но все пак всичко е започнало наистина в тази област. В Близкия изток! Тук! — Германецът подчертаваше думите си, като удряше с длан по масата и лъжичките в чашите и чинийките дрънчаха. — Всичко е започнало тук. Първите пещи за производство на керамични съдове. Открити са в Сирия и в Ирак. Хитите са произвели първото желязо. В Анадола. Първите домашни свине са в Чайоню, първите села са в Анадола, а… разбира се, първият храм…
— Е Гьобекли Тепе!
Всички се засмяха, мирът беше възстановен и разговорите продължиха. Около десет минути Роб старателно преписваше бележките си, а археолозите бъбреха за първото одомашняване на животни и разпространението на „микролити“. Репликите им бяха пълни с научни термини и оставаха неясни за Роб, но на него това не му пречеше. Вече имаше последното парченце от пъзела. Цялостната картина оставаше в тайна, но това само правеше статията по-интересна и това беше достатъчно. А и той беше журналист, а не историк. И беше пратен тук не да доказва теории, а да пресъздаде живо впечатленията си, при това бързо. Как наричаха понякога журналистиката? „Първата скица на историята“, нали така? Ето това правеше Роб и това трябваше да прави — да нахвърля първите груби щрихи на историята.
Роб се огледа. Вече половин час си водеше бележки и обмисляше написаното. Учените го бяха оставили сам и се бяха разотишли по обичайните си дела или по каквото там правеха, когато не се караха и не спореха. Сигурно изследваха пръстта и ронещите се камъни или се бяха затворили във фургоните си и водеха нови спорове.