Роб улови сарказма, не беше трудно.
— Добре, Стив. Ти си шефът! Ще отида да разгледам въпросните камънаци. Кога заминавам? — засмя се той.
— Утре. Ще ти пусна мейл с подробностите.
Утре? Няма много време. Роб започна да мисли за самолети и приготвяне на багажа.
— Поемам случая, Стив. Мерси.
Редакторът се умълча за момент, но след това отново заговори.
— Виж… Роб…
— Какво?
— Задачата е сериозна. Не са просто някакви… скучни стари камънаци.
— Моля?
— Изтече в новините. Явно си го пропуснал.
— Не чета археологическа преса.
— Аз чета. Много е модерно…
— И?
Морският въздух беше топъл. Стив продължи да говори.
— Искам да кажа… Това място в Турция. А онези германци са открили…
Роб чакаше Стив да набере инерция.
Редакторът млъкна и добави само:
— Ами… Не са само кокали и глупости, Роб. Има нещо наистина доста странно.
3
На борда на самолета за Истанбул Роб отпиваше от воднистия джин-тоник в прозрачна пластмасова чаша с малка клечка вътре. Прочете разпечатката на имейла от Стив и някои други неща, които беше открил в интернет за разбунилите духовете разкопки в Турция.
Обектът, който разкриваха, се наричаше Гьобекли Тепе. В началото се беше заблудил, че се произнася „тееп“, но после откри точното произношение из разпечатаните листове.
Правилното беше „те-пе“. Гьобекли… Тепе. Роб си го повтори няколко пъти на глас и захапа геврече.
Продължи да чете.
Очевидно ставаше въпрос за едно от многото древни поселища, откривани в последно време на територията на Турция, населена с кюрди. Невалъ Чори, Чайоню, Карахан Тепе. Някои от тях изглеждаха невероятно стари. На 8000 години и повече. Какъв ли паралел можеше да се направи с друго древно място? Роб нямаше идея. Колко стар е Сфинксът? А Стоунхендж? Пирамидите?
След като джин-тоникът свърши, той се облегна назад и се замисли колко слаба е общата му култура. Защо не знае отговорите на тези въпроси? Очевидно, защото не е получил университетско образование. За разлика от колегите си, които имаха дипломи от Оксфорд, Лондон, Париж, Мюнхен, Киото, Остин или от където и да е, Роб нямаше нищо, освен ума си и способността да „чете бързо“ — да осмисля и анализира информация за нула време. Затова му липсваше обща култура или поне така му се струваше на моменти. Де да имаше диплома… Приятелите му сигурно знаеха разни подобни неща.
Роб приключи с образованието си на 18 години. Въпреки отчаяните вопли на майка си отхвърли предложенията на няколко колежа и университета и се захвана направо с журналистика. Но кой би могъл да го обвини? Сдъвка още едно геврече. Нямаше избор. Майка му живееше сама, баща му беше останал в Америка, мръсникът му неден. Роб израсна в мизерия из най-затънтените и отдалечени части на лондонските предградия. И затова от най-ранна възраст си постави за цел да се сдобие с пари и обществено положение, при това колкото е възможно по-скоро. Никога нямаше да бъде като онези богаташки деца, на които завиждаше като малък. Те можеха да си позволят четири години безделие, за да пушат трева, да ходят по купони, а след това безметежно да започнат хубава кариера, без да се напрягат особено. Той винаги беше изпитвал нужда да се развива.
Същото желание за бързо развитие беше управлявало и емоционалния му живот. Когато се появи Сали, усмихната, фина и умна, той се вкопчи в щастието и стабилността, които тя му предлагаше. Раждането на дъщеря им скоро след прибързаната сватба изглеждаше като знак, че са предприели „много правилна стъпка“. Но след време той осъзна, че забързаният ритъм на неговата кариера навярно противоречи на уседналото семейно спокойствие.
Креслата в икономичната класа на Ел Ал бяха както винаги неудобни. Роб се облегна и потри очи. След това помоли стюардесата за още един джин-тоник. За настроение и за да забрави кошмарите на миналото.
Пресегна се към чантата под седалката и измъкна две книги, купени от най-добрата книжарница в Тел Авив. Едната беше за археологическите обекти в Турция, а другата — за древните хора. Имаше три часа престой в Истанбул, а след това още един полет до Шанлъурфа, доста навътре в дивия изток на Анадола. Цял половин ден за бързо четене…
При пристигането си в Истанбул вече беше доста пиян, но и напълно наясно със скорошната история на археологията в Анадола. Изглежда, някакво място, наречено Чаталхьоюк, е особено важно. Произнасяше се Ча-тал-хьо-юк. Открито през 50-те години на миналия век, то било едно от най-старите селища в света — може би на 10 000 години. Стените на древното поселище били покрити с рисунки на биволи, леопарди и хищни птици. Множество хищни птици. Много стари религиозни символи. Много странни изображения.