Наляво — прехвърли се на 175.
41
Идеята сега е да освободиш водача си, но това изглежда почти невъзможно. Двамата му пазачи са въоръжени и всеки изстрел би вдигнал на крака останалите бандити. Не само че ти е нужно решение, което да ги елиминира, но и всичко трябва да стане без стрелба. Ама че положение!
Пред храстите минава туземец с наръч дърва на гръб. Протягаш се и го дръпваш при себе си, запушвайки с ръка устата му. След разказа ти той кимва в знак на съгласие. Даваш му златната запалка и се прехвърляш на място, от което да виждаш водача си и пазачите му.
Излизайки от храстите, туземецът се насочва към двамата пазачи. Спира пред единия и му показва златната запалка така, че другият да не я види.
— Бвана, вашият вожд те вика. Намерили нещо важно! Каза другият да остане при пленника да го пази.
Мини на 9.
42
Коридорът слиза надолу все по-стръмно. Някъде далече напред се чува плискане на вода. Спомняш си за пещерата под селото на туземците, от която извира малка рекичка. Надяваш се този коридор да извежда в нея. Никога не си предполагал, че мисълта за синьо небе може да бъде толкова приятна! Ще се прибереш в лагера, ще огледаш статуетките на спокойствие. А пък жрецът — сигурно е бълнувал, горкият. Какво би могло да излекува такава рана?
Увлечен в мислите си, не забелязваш как коридорът става твърде стръмен, за да пазиш равновесие. Подхлъзваш се и политаш надолу. Опитваш да се задържиш, но всичките ти усилия са напразни — мазната светещата плесен покрива и пода, и стените.
Безбройните отминали векове са загладили камъка. Коридорът се е превърнал в улей, и ти летиш по този улей със скоростта на бърз влак. На равномерни интервали край теб прелитат вдлъбнатини в стените.
Имаш ли копие?
Да — премини на 6.
Не — прехвърли се на 238.
43
Отново завои… и отново препятствие. Един от коварните каменни блокове изглежда не е бил нагласен както трябва, защото при падането се е заклинил накриво между стените, на около метър над земята. Приближаваш и го натискаш внимателно, след това по-силно. Заседнал е здраво, няма опасност да падне върху теб. Провираш се отдолу и с облекчение продължаваш пътя си.
Попадаш на 231.
44
Качваш се внимателно на гърба на паяка. Тялото му почти потъва във водата, но все пак издържа тежестта ти. Поемаш греблото и започваш да гребеш покрай стената.
Трудно ти е да прецениш разстоянието и времето — като че ли цяла вечност плаваш на този гнусен сал. Но ето, че някъде напред се появява слабо сияние. Каквото и да те чака там, все ще е по-добро от това отвратително подземие и от косматия гръб на кошмарното изчадие.
Продължи на 57.
45
Изглежда, че засега единственият начин да достигнеш тази скала е като преплуваш до нея. Но дали във водата не те очаква онова, което е дочакало онзи с лодката?
Ако решиш да плуваш, продължи на 143.
Ако решиш да се върнеш назад, премини на 120.
46
Завивате към планинския склон. Тясната пътека лъкатуши през бодливи храсти, сякаш посадени специално за да прогонят и най-дебелокожото същество. Стотина крачки след тях в скалата се открива тесен пролом. Водачът спира и го посочва.
— Тук е. Но пазачът на входа няма да те пусне. Можеш да влезеш само с жреца.
— Що за глупост? Жрецът умира!
— Само с жреца. Иначе пазачът ще умре, но няма да те пусне.
— А как да позная този мъх?
— Лесно. Там всичко свети слабо, но той свети силно — като очите на вашата магическа каруца.
Като фаровете на джипа, как ли пък не! Но треската на археолога гори в теб — подобни пещери често крият останки от човешка дейност, а тази май е светилище, в нея сигурно има повече ценности, отколкото би могъл да намериш през целия си живот! Тръсваш глава и потегляш към пролома.
Туземецът изведнъж увисва на ръката ти, в очите му блестят сълзи:
— Бвана, не ходи там! Кри-кри ще те изсмуче, както паяк муха! Камъкът ще те лапне! Господарят на Планината ще срине над теб свода! Не ходи там, иначе ще умреш!
Кротко, но твърдо се изтръгваш от изплашения младеж и продължаваш напред.
Премини на епизод 21.
47
Няма време за мислене — светкавично бръкваш в джоба си и изваждаш изпод мъха златната запалка. От трескавото движение наоколо хвръкват капки спирт.
Без да сваляш поглед от хищника, започваш трескаво да опипваш около себе си в търсене на гориво. Но леопардът внезапно сбърчва нос, издава глухо ръмжене и те оглежда някак подозрително. Като че ли миризмата не му е харесала.