Ако куфарчето ти е претъпкано, мини на 123.
Ако не е, продължи на 3.
68
Туземецът ти подава парче въже. Завързваш все още замаяния бандит, а устата му затъкваш с някакъв парцал. Сетне твоят съюзник излиза небрежно пред колибата, оглежда се предпазливо и ти махва с ръка:
— Всичките са в колибата на жреца! Бързо, докато не са излезли!
Хващате разбойника и го замъквате в най-близките храсти, като внимавате да не попаднете в полезрението на двамата, които пазят младежа. След това туземецът се връща в колибата си, а ти продължаваш да влачиш бандита надолу по склона. Скоро сте на около двеста метра от селището.
Бандитът се е свестил и се опитва да мучи. Но ти го успокояваш с вестта, че наоколо има гладни леопарди, и някой от тях може да му се притече на помощ, ако се ориентира по шума.
Премини на 41.
69
След три часа усилена работа успяваш да си пробиеш път през плетеницата. Съсипан си от умора, загубил си 2 жизнени точки, а дланите ти са покрити с кървави мехури. Втори път не би се наел на подобен подвиг за нищо на света.
Внезапно някакво предчувствие те кара да се обърнеш. Застиваш като вкаменен — корените са си там, но отворът в тях го няма! Приближаваш се и виждаш как последните прерязани краища се допират един до друг и зарастват пред очите ти.
Вече нямаш сили нито да се учудваш, нито да съжаляваш. Знаеш само едно — не би се наел отново да си прорязваш път сред тях.
Мини на 34.
70
Отново си на входа на лабиринта. Обръщаш му гръб и се оглеждаш. Наляво вече е ясно, че няма да срещнеш нищо добро. Тогава накъде?
Направо — 235.
Надясно — 97.
71
Приближаваш се точно срещу началото на една от линиите и изтръпнал от тревога поставяш крак върху нея. Нищо. Стъпваш и с другия — все още си жив.
Движението по линията прилича на ходене по въже — една стъпка малко по-настрани, и ще попаднеш в опасна близост до съседната линия. Между остриетата ще престанат да прескачат искри, защото ще си свързал накъсо линиите. Но със собственото си тяло…
Наближаваш свободното от ленти място. Скок — и се озоваваш на пода, далеч от всякакви проводници и токове. Сядаш на остъклената скала и си поемаш дълбоко въздух. Имаш чувството, че не си дишал откакто стъпи върху лентата.
Мини на 35.
72
Имаш ли вече светещ мъх? Ако да, мини на 33.
Ако все още нямаш, направи си труда да се върнеш на 174 и да го потърсиш! Не ти ли е съвестно пред стария жрец?
73
За щастие, шахтата не е вертикална, а леко наклонена, така че се плъзгаш по стената на тунела. Но наклонът е прекалено голям, за да можеш да се задържиш.
Изведнъж тунелът свършва и политаш надолу. Успяваш да се извиеш като котка и да паднеш на крака, но въпреки това остра болка пронизва глезените ти — височината е близо пет метра. Губиш 4 жизнени точки. В същия момент зад теб се разнася тътен. Обръщаш се и виждаш разсейващ се облак прах. Зад него има начало на тунел в стената, преграден от рухнал каменен блок. Вероятно сътресението е освободило нестабилно закрепената тежест.
Продължи на 14.
74
Само след няколко крачки усещаш струя свеж въздух. Хей, там напред трябва да има изход! Забравяш умората и ускоряваш крачка.
Тунелът свършва. Отляво и отдясно тъмнеят отворите на разклонения. Завърташ глава и дълбоко вдъхваш въздух — десният коридор мирише на застояло и плесен, свежият полъх идва от левия. Без колебание потегляш по него.
Мини на 42.
75
Островът съвсем не е голям — десетина крачки в диаметър. Отвсякъде вода… и никакъв изход.
Изведнъж забелязваш във водата на десетина метра от острова да плува нещо голямо и бяло. Вглеждаш се внимателно — ха, добра среща! Та това е паякът, който уби в залата горе! Ето значи къде е плеснал.
Чудовището е потопено във водата само до половината — вероятно тялото му е доста леко, въпреки огромните си размери. Дали не би могъл да го използуваш като сал?
Ако се опиташ да го сториш, мини на 39.
Ако предпочиташ да не рискуваш, върни се по дървото обратно на 130.